Знаете ли кои са тези, които не харесват звука на новите турбо мотори във Формула 1? Тези, които оглушаха от атмосферните двигатели преди появата на новите агрегати в началото на сезон 2014. Тази специализирана шега показва, че във Формула 1 твърде често несериозните проблеми заемат мястото на важните. И дискутирането им отнема много ценно време и ресурси.
Днес специалистите, феновете и медиите с умиление цитират битките по пистите от турбо ерата от средата на 80-те години, а рали феновете все още се прехласват по легендарните състезания от същото време с автомобили от група Б. Но истината е малко по-различна - звукът във Формула 1 по времена първото поколение турбо мотори също не беше толкова вълнуващ, а и освен това звукът не прави един автомобил бърз или интересен за гледане. От друга страна, легендарните състезания в световните ралита от славната ера на колите от група Б твърде често се оказват надбягвания без интрига, в които разликите надхвърлят десетки минути, а не секунди, както сме свикнали в последните години.
Въпреки всички оплаквания в последните два сезона Формула 1 си остава интересна надпревара. Тимовете и доставчиците на мотори са изправени пред поредица технологични предизвикателства, Люис Хамилтън и Нико Розберг има пълната свобода да се борят един с друг за световната титла, Williams има възможност да догони Ferrari още в рамките на този сезон, Lotus има по-добро бъдеще от безпаричното настояще, а вълненията в Red Bull няма да утихнат скоро, тъй като в тима доктор Марко и Кристиан Хорнър явно не може да се живее спокойно.
Догодина е третият и последен сезон от настоящия цикъл във Формула 1 и по традиция би трябвало да видим изравняване на силите - преследвачите на Mercedes ще имат шанс да догонят световните шампиони или поне на това се надяваме всички ние. И от 2017 би трябвало да видим повече промени - по-мощни и по-трудни за каране коли, ново отваряне на техническия регламент и т.н.
Най-трудното нещо във всеки един автомобилен шампионат е създаването на правила, които да създадат изравняване на силите или поне да доведат до статукво, при което няма ясно изразен само един фаворит. Погледнато отстрани, във Формула 1 това просто е невъзможно - правилата зависят от толкова много интереси и се променят толкова сложно, че в крайна сметка всяка една добра идея става жертва на редица компромиси.
Жан Тод и ФИА предпочитат да управляват със стоманена ръка в кадифена ръкавица, но в последните години стоманата като че ли се топи пред амбициите за все по-големи печалби на собственика на Формула 1. А пътят за създаването на по-интересен шампионат е ясен - изравняване на силите и възможностите. Но тогава големите ще загубят основните си предимства - най-вече парите и затова подобно решение едва ли скоро ще си пробие път.
Никога не съм я разбирал тази формула, винаги ми е била някак си монотонна и някак си леко педалска. Обезопасени до неузнаваемост с цяла армада от инженери, механици, масажисти и всякакви подобни. В компания съм я гледал, но никога не съм бил фен! Последно гледах и в мен се затвърди факта, че от цялото съзтезание се гледат точно 10 минути, а именно, старта и финала, през другото време е чоплене на семки и раздумка, как един или друг отбор има огромно предимство. Това е още от ерата на Ферари и Шумахер, когато ги затваряше с по 1 обиколка, сега нещо подобно е Хамилтън. Много по интересно за мен е рали-то. Адските машини в които можеш да разпознаеш дори и своята, която те чака в гаража. Напомпани 4х4 супер 2000 машини със секвенциална скоростна кутия. Пилот каращ със 150, по тясна макаданова уличка, обградена от банкет, последван от дървета, който се уповава главно на записките на навигатора: Easy right, full throttle on 4th, rocks inside, watch for the trees! Незнайно защо камъните не са там където бяха, пилота се опитва да корегира грешката, но губи контрол и се килва в банкета по таван: Damn, damn, damn, what just happened? А публиката вече е при автомобила и го лашка с цел да го обърне пак по гуми. Бързо тръгват а радостните освирквания на публика ги заглушава само голямото предварение, което предизвиква оглушителни детонации при смяна на предавките. Това за мен е автомобилен спорт!
Мислех си да добавя и Париж-Дакар, но се спрях само на световното рали. Тези са абсолютните "животни". Начинът по който карат си личи, колко са чалнати и/или влюбени в тези спортове! Париж-Дакар е тоталното изпитание. Да караш часове наред из пустинята, да затъваш, да пукаш гума, която да сменяш на 50+ градусова жега, след часове зад волана. Иска се голяма воля и хъс! Има много по-атрактивни автомобилни спортове, не като тази кекава формула!
Младен Градев Дано докато сме живи поне още веднъж да видим WRC с кръг в България ----------------------- А дано, ама на дали! И все пак, а дано! Аз личо ще се радвам да възродят култовото рали Албена.