"Национали по право" с моментни проблясъци

Представете си, че сте собственик на малък бизнес. Веднъж, втори път може да забавите някое плащане, но на третия или плащате, или ви водят на съд.

Горе-долу така е и с националите. Веднъж трикът проработва, изненадваме не само противника, но и самите себе си. На следващия обаче е време да плащаме за грешките си.

Срещу Швеция Пламен Илиев ни измъкна, спасявайки дузпа и още 3-4 100-процентови положения, но срещу холандците прошка нямаше.

И не е като Хубчев да има кой знае какъв избор на състав. Бившият треньор на Берое е известен с тактическата дисциплина в отборите, които води, но дори той е безпомощен да реши проблемите на разградения ни двор в защита.

Не е работа и на националния селекционер да поема вината за слабата физическа форма на футболистите. Да, той праща повиквателните, но, честно да си признаем, това е най-доброто, с което разполагаме в момента.

Доброто, което може да отчетем, е, че отборът ни вкарва. Може да не създаваме много положения, но бележим и то срещу какви отбори. Вкарахме като гост на Франция и Холандия, нанизахме три на Швеция у дома. Представянето ни на „Васил Левски“ също трябва да се отбележи. 4 домакински мача, 4 победи.

Още след успеха срещу шведите Хубчев посочи къде е проблемът на националите, а именно когато трябва да изиграем два добри мача един след друг. „Не мога да ви гарантирам, че ще повторим представянето си“, каза селекционерът след гръмкото 3:2 и първата ни победа над Швеция от 50 години насам.

И точно така и стана. Показахме напълно различно лице срещу Холандия, не можехме да се противопоставяме не само на индивидуалната класа на „оранжевите“, но още повече отстъпвахме във физическо отношение.

Силите ни стигат за около час игра на пълни обороти, след което капваме. Срещу Люксембург и Швеция успяхме да стигнем до късни голове и в крайна сметка да измъкнем победата, но това бяха единични проблясъци, които не стигат за нищо повече от моментно повдигане на самочувствието.

Въпреки напълно очакваната загуба и силните думи на Хубчев, че „има момчета, които си мислят, че са национали по право, без да дават всичко от себе си“, наистина позитивите са повече от негативите след смяната на селекционера.

Ако в БФС не решат да направят поредната изненадваща ротация на поста, с Петър Хубчев начело България изглежда добре. Недостатъчно, но срещу тези отбори в една от най-тежките групи - толкова.

И, не, не е по-добре, че не сме се класирали (теоретично все още имаме шансове) на Световното, където „да ни набият канчето“. Кой не би искал да иде на Световно? Дори и да се върнеш с три загуби. Няма да сме първия нито последния подобен отбор.

В домакинството на Франция и гостуването на Люксембург след месец ни остава да покажем една добра игра и да се надяваме, че и този път домакинският „трик“ ще проработи срещу „петлите“, които също се издъниха в неделя след 0:0 с Люксембург у дома.

След това ще мислим за Евро 2020, за което отново ще се класират цели 24 отбора. Нов цикъл - нова надежда. Колелото отново ще се завърти, но дано този път не сложим сами прът в него.

Както неизбежно се случва от португалското лято на 2004-та - последното, в което слънцето огря националния ни отбор на голямата сцена.

Новините

Най-четените