Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как да НЕ водиш трансферна политика? Питай Левски

Левски вече не е нито престижна дестинация за един футболист, нито възможност за развитие на футболните качества и за печелене на трофеи, нито трамплин за по-големи отбори Снимка: http://fcdunav.eu/
Левски вече не е нито престижна дестинация за един футболист, нито възможност за развитие на футболните качества и за печелене на трофеи, нито трамплин за по-големи отбори

Покрай паузата в българския футбол и липсата на кой знае какви новини, в последните дни усилено се обсъжда не друго, а селекцията на Левски за зимата – защо са му на отбора 6-7 централни защитници, защо смятаното за сигурно ново попълнение Антон Огнянов още се бави, какво да се прави с избягалия Хеан Деса и други актуални въпроси.

Говори се за някакви визии на ръководството за селекцията, за някакъв план, за някакви перспективи.

Зимният трансферен прозорец обичайно не е за изграждане на състав, а за кърпене на дупки, но селекцията на Левски не е нищо повече от кърпене на дупки от вече десетина години насам.

Свикнали сме трансферите на „Герена” да се правят на парче, не толкова с малко пари, колкото с малко разум, и без никакъв поглед по-напред от предстоящия полусезон. Няма никаква причина сега да е по-различно.

В последните години клубът пропиля ужасяващо много средства и смени не десетки, а стотици футболисти, повечето от които изгони само след няколко месеца престой.

Любопитното е, че през този период на „Герена” се смениха и редица собственици, управителни съвети, спортни ръководители и треньори, но грешките в селекцията оставаха едни и същи.

В Левски се взимаха ту евтини чужденци, най-често свободни агенти, ту собствени кадри, някога изгонени от клуба и върнати след проблясък в други клубове, ту чужденци от „А” група, направили впечатление в друг отбор, ту ветерани, направили име с Левски и завърнали се за последните години от кариерата си.

Само тези от последната категория, завръщанията, са към 20, почти всички неуспешни, с видим спад в нивото на съответния футболист при повторния му престой. Помните ли например Седрик Бардон при завръщането му, или Саша Симонович, или пресния пример с Аниете?

Повечето от взетите футболисти през тези години биваха изгонени заради разочароващо представяне, или по-точно – за представяне, което не отговаря на финансовите им претенции.

И докато некадърните наистина не бяха малко, повечето от взетите футболисти бяха гонени прибързано и не им се даде достатъчно шанс.

Това особено важи за младите, които вместо да бъдат развивани, получаваха крайни оценки и клишета за значението на синята фланелка.

В тези години на „Герена” нямаше треньор, който да е достатъчно стабилен на своя пост, да не гони резултати от днес за утре (с подменен основен състав всеки полусезон) и който да може да развие качествата на един млад играч.

Нямаше треньор, който да разполага и с времето, и с уменията да направи даден играч по-добър, отколкото е бил преди.

Преди това Станимир Стоилов беше оставен да работи с младите и постигна резултатите си с тях. С какво например юношите Живко Миланов и Милан Коприваров от онези години изглеждаха по-обещаващи от да речем Виктор Генев след тях, или Исмаил Иса, или... Антон Огнянов?

Да, стигаме и до актуалното име в селекцията на Левски за тази зима.

Няма никакво значение дали в крайна сметка трансферът на Огнянов ще бъде осъществен (би трябвало все пак той да се случи). Достатъчно показателно е, че Левски може да загуби трансферна битка за бившия си футболист, който веднъж вече беше оставен да си тръгне, но сега има желание да се върне и според мълвата преговаря за някакви си 1000 лв. по-висока заплата.

Какво по-ясно доказателство, че Левски вече не е нито престижна дестинация за един футболист, нито възможност за развитие на футболните качества и за печелене на трофеи, нито трамплин за по-големи отбори?

Престоят в Левски не може да даде нищо друго на кариерата, освен пари, затова логично на новите футболисти им остава само да се пазарят до последно за някой лев повече.

Особено като виждат какви заплати се хвърлят на чужденци като Хеан Деса.

Чия беше идеята той да бъде доведен в Левски и да стане най-скъпоплатеният в отбора с 15 000 евро на месец? Вместо да се труди на подготовка с отбора, сега той се укрива в Перу, реди си някакви трансфери и с всяко свое изказване се подиграва с Левски.

Надеждите нещо в селекцията на Левски да се промени бяха свързани с новия собственик Спас Русев.

Видя се обаче, че на „Герена” няма да потекат реки от пари за нови футболисти, а клубът няма да стане по-привлекателна дестинация за който и да е играч.

Затова прогрес може да има само при повече разум, по-разширено и компетентно скаутско звено и повече търпение и развиване на младите български футболисти без преследване на моментни резултати (резултатите и без това са никакви).

С една дума, по-добра селекция може да има при един по-развит и стабилно структуриран клуб. Вече ще забравим кога за последно Левски изглеждаше като такъв.

Най-четените