Собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев отново с лекота прекрачи границата на добрия тон в отношенията с обществото и се оплака от „хейтърство", което се оказа, че го е разочаровало. Обикновено става така, когато не си съвсем наясно със смисъла на думите, които употребяваш. А сега Домусчиев окончателно ни убеждава, че редовно пропуска момента, в който е най-добре да си замълчи.
„Има голяма доза разочарование и неудовлетворение, защото хейтърството се превърна в национална черта - оплака се бизнесменът. - Завистта е нещо много важно и голямо в България. Каквото и да направиш, винаги след това си оплют. Това малко разочарова и си казваш „Защо го правя?"
После Домусчиев коментира темата за дузпите или по-скоро липсата на такива, свирени срещу Лудогорец в А група, но без убедителни аргументи и след това се вписа в путинските редици с обясненията си за „Южен поток".
Всичко това щеше да звучи нормално, ако беше казано от някой друг, който вече е демонстрирал, че е наясно с нормите на общуване между футболни босове, медии и публика. Защото на Домусчиев не са му много-много ясни точно тези отношения. Или поне не в нормалния им вид.
Патриотарските надъхвания за „националната кауза" чрез медиите, чиито гласове звучат като купени постигнаха по-скоро обратен ефект и настроиха много иначе непредубедени фенове срещу Лудогорец. Също така може ли човек да се сърди, че Лудогорец има по-малко фенове от Ливърпул и Реал. Ако е реалист, не може.
И да, частните проекти трудно се възприемат като национална кауза и не съществува задължение за запалянкото да харесва „правилния отбор", защото така е решил собственикът на въпросни тим. Звучи ли ви хейтърско? Всъщност е същото като извратената логика, че трябва да харесваме само българските неща.
А когато се стигне до въпроса за дузпите, там вече хейтърите „мразят" без мярка просто защото наистина вадят статистика, от която може да му стане неудобно и на най-дебелокожия съдийски шеф на света.
Нещата всъщност са по-прости. Всеки по-трезв поглед към представянето на Лудогорец, поведението и приказките на Домусчиев или футболните реалности в Шампионската лига, се приемат за хейтърство. Което не е нормално и реалността го доказва. Другото са приказки, при които желаното се приема за реално.
