Както и да го въртим, случилото се в Барса в последните дни няма друго определение освен ритуално самоубийство. Много пъти е ставало дума, че когато и да бъде уволнен клетият Валверде, ще е късно. Точно сега обаче саморазправата с треньора бе крайно нелепа и извади на показ пълната управленска несъстоятелност на президента Бартомеу и свитата му.
Поводът?
Неочакваната и почти случайна загуба от Атлетико на полуфинал за Суперкупата в Саудитска Арабия в мач, в който Барса се представи повече от добре. Загуби спечелен двубой. Никой не отдаваше кой знае какво значение на този маргинален минитурнир, спретнат най-вече с една цел - испанската федерация да вземе едни пари (макар и големи). Но изведнъж загубата (повтаряме - случайна и незаслужена) се оказа достатъчен повод за раздяла с Валверде.
Отдавна се знаеше, че ще го изритат безпардонно, но не и че ще се случи в момент, когато шефовете са тотално неподготвени със заместник. Но вместо да избере по-малкото зло - да продължи мъката с Валверде, Бартомеу директно се хвърли в бездната с нископрофилния Кике Сетиен. Ход, от който лъха на безпомощност и безидейност.
Симпатичният чичо Кике сигурно е душа-човек и страхотен съсед, но няма как с треньор, чийто връх в кариерата са Бетис и Сантандер, да се решават кризи като тази с мащабите на клуб като Барселона. Кърпене на дупки и нищо повече.
Сега Барса се върна към добре познатия навик на самоунищожение от миналото, което трябваше отдавна да е забравено.
Оказа се, че не е. Във всеки случай става дума за отбор, който от януари 2003 г. не бе уволнявал нито един треньор в течение на сезона. Сигурен симптом, че клубът е стабилен, знае къде се намира и накъде отива. В онзи случай Радомир Антич смени Луис ван Гаал, но тогава кризата бе продиктувана от трусовете покрай бягството на Луиш Фиго в Мадрид. Откакто португалецът бе облякъл екипа на Реал, Барса не успяваше да вдигне нито един трофей. Клубът се опитваше да напипа вярната посока след управлението на Хосеп Луис Нунес, но нямаше нито идеи, нито лидери. Тогава приключи цяла епоха. Половин година по-късно Жоан Лапорта спечели изборите, на „Камп Ноу" се появи Роналдиньо, а едно дребно аржентинско хлапе съвсем скоро щеше да дебютира за първия отбор...
Твърде възможно е през настоящата седмица друга епоха в Барса също да е приключила. 17 години по-късно клубната управа реши да махне Валверде и да го смени с анонимника Кике Сетиен по никое време, след като Шави Ернандес и Роналд Куман отказаха офертите. Последните двама никак не са случайни. Но въпреки че са сред най-големите легенди на клуба, решиха че няма да се жертват. И Шави, и Куман показаха доста по-здрав разум и стратегическо мислене от хората, за които се предполага, че би трябвало да ги имат в изобилие - при положение, че ръководят клуб от такъв ранг. Те обаче правят гаф след гаф.
Отдалече погледнато, предложението към Шави сякаш звучеше логично в търсене на възраждането на идентичния стил „Барса".
Заедно с Иниеста, Шави бе мозъкът на философията „тики-така", но без тях двамата да се играе по този начин е изключително сложна работа. Такива футболисти не се раждат всеки ден. И не е изненадващо, че интелект като Шави каза „не" - той е пределно наясно, че за да направи от Барса машина, каквато бе при Гуардиола, трябват време и търпение. И най-вече материал. Треньорът трябва сам да си избере футболистите. Вместо това Бартомеу искаше да го направи пожарникар, който да гаси чужди пожари. Същите вероятно са били аргументите и на Куман.
Двамата отказаха, защото са наясно с пълната управленска несъстоятелност на шефовете, които не виждат по-далече от носа си. Как да разчиташ и да работиш с хора, които са способни да уволнят треньора си в разгара на сезона, без дори да имат готов вариант заради загуба в полуфинал за картонената купа?
При това, след като са оставили на поста същото това лице след уникалните резили на „Анфийлд" и в Рим в най-важния турнир в два последователни сезона.
А най-големия парадокс е, че във фаталния за Валверде мач срещу Атлетико, Барса най-сетне показа симптоми на съживяване и на мисъл в играта...
В понеделник на „Камп Ноу" дори нямаше дилема: изборът беше между това да се съхранят съвсем приличните активи от настоящия сезон - първо място в Ла Лига и осминафинал в Шампионската лига (срещу приемлив съперник) или смяна на треньора и гмурване в неизвестното, което дори при най-розовия сценарий няма да реши нито един проблем. Защо ли? Защото проблемите са тежки и са трупани с години.
От 2014 г., когато Барса взе Тер Щеген, Ракитич и Луис Суарес, благодарение и на усилията на тогавашния спортен директор Андони Субисарета, нито едно ново попълнение не успя да направи от каталунците по-добър отбор. Напротив, много от привлечените свалиха класата му. Няколко - доста скъпи - като Коутиньо, направо се провалиха с трясък. И Валверде съвсем не бе най-виновният. Нито пък някой, камо ли Кике Сетиен, е способен да реши подобни проблеми за 4 месеца.
Няма как да се промени и фактът, че повечето от ключовите фигури влизат в пределна футболна възраст - времето няма да спре за Лео Меси, нито от някъде ще се появи достоен конкурент на Жерар Пике.
За капак Луис Суарес се контузи тежко и тимът ще трябва да се оправя четири месеца без него. Отсъствието на уругваеца не е казус, който може просто да бъде замазан, ако целта са големите трофеи. В каталунската съблекалня няма готов заместник, а прочутата Ла Масия ражда все по-малко новини напоследък. Не беше толкова далече времето, когато Барса излизаше с 11 свои юноши - сега големите таланти бягат при първа възможност, а другите свикнаха с идеята, че няма как да пробият в първия отбор.
Все въпроси, чиито отговори трябваше да бъдат потърсени в друго време и в съвсем различна обстановка. Това, че главата на Валверде ритуално бе „отсечена", няма да реши нищо, колкото и да се надува балонът „Кике Сетиен" и колкото и да ни се обяснява как новият треньор бил заклет последовател на Кройф и „правилния" футбол. Барса се засили с бясна скорост към бездната и накрая единственият печеливш ще излезе... губещият: Ернесто Валверде. Той поне все още има шанса да спаси част от достойнството си. А и все пак остави отбора на първо място.
