Ще играят или няма да играят испанските отбори през този уикенд? Това е въпросът, чийто отговор би трябвало да е ясен до 24 часа. По програма гвоздеят на този кръг би трябвало да е на стадион „Ел Мадригал" във Виляреал където един срещу друг излизат местния тим и Барселона. Още през февруари обаче 20-те клуба в Примера Дивисион обаче постигнаха принципна договорка за стачка през този уикенд. После шест от тимовете, начело с Виляреал и Севиля се отметнаха. Така въпросът стигна до съда, който ще има крайната дума.
В основата на конфликта е желанието на тимовете да бъде свалено задължението за безплатно излъчване на по един мач на кръг. Според президента на Виляреал Фернандо Роиг това би докарало допълнителни приходи от 150-180 милиона евро за клубовете от телевизионно излъчване.
Освен това клубовете настояват да получават 2% от общата стойност на онлайн залозите, които в момента са 300 млн. евро, както и да получават пари от излъчваните по телевизията репортажи, които по някои канали достигат до 30 минути. Правата за тях са препродадени от "Медиапро". Ако бъдат направени промени, клубовете могат да получат допълнително 35 млн. евро.
Виляреал обаче не иска това да става за сметка на неизиграването на срещите. Затова Роиг е категоричен, че неговият тим ще излезе на „Ел Мадригал". Така той няма да се лиши от друг приход - от билети. Който със сигурност няма да бъде толкова голям ако мачът с Барселона се играе в началото на юни. Тогава каталунците може да са натрупали преднина, която да превърне срещата в абсолютно протоколна.
Виляреал и друг от отборите отказали се от стачката този уикенд - Севиля не за първи път протестират когато стане дума за парите от телевизионни права. През миналия сезон 20-те клуба в Примера Дивисион преговаряха в продължение на месеци за по-справедливото разпределение на тези средства.
Според сега действащият договор Реал и Барселона договарят правата си индивидуално. Затова и получават повече. Само за миналия сезон двата гранда са прибрали по 140 милиона евро. Отделно са парите от телевизионни права от Шампионската лига. На трето място са Валенсия и Атлетико (Мадрид), които са прибрали по 42 милиона евро от телевизиите. Това е по-малко от спечеленото от същото перо от Мидълзбро в Англия миналия сезон. Реал и Барселона обаче получават почти тройно повече от шампиона във Висшата лига.
В рамките на един сезон разликата между Реал, Барселона и останалите може и да не бъде усетена. Когато става дума за три или четири сезона обаче ситуацията се променя. Доказва го и фактът, че за последните пет години Валенсия, която миналата година завърши на трето място, спечели 415 млн. евро по-малко от Барселона или Реал. При отбор като Сантандер разликата набъбва на около 525 милиона евро.
Ситуацията леко се променя с новия договор, споразумението, за който все пак бе постигнато в средата на ноември. Той влиза в сила от сезон 2015/16. Според него договорът вече ще бъде изцяло колективен. Барселона и Реал обаче пак ще взимат по повече - за тях са 34% от приходите. Така всеки от двата гранда ще прибира по 136 милиона евро. След тях се нареждат Валенсия и Атлетико (Мадрид), които ще си поделят 11% от сумата, или по 44 млн. евро.
Останалите 16 отбора от Примера дивисион ще си разпределят 45% от парите от телевизионните права. Парите обаче няма да се раздават поравно за всички. Кой колко ще получи ще зависи от класирането, от броя заявки "pay-per-view" и куп други фактори.
Решен обаче бе друг много важен въпрос. За първи път испанската Лига ще предложи т.нар. "парашутно плащане", за да защити клубовете, които отпадат в първия сезон след изкачването си в елита.
В Примера Дивисион от телевизионни права се получават най-малко 12 млн. евро на година, а в Сегунда Дивисион - най-много 2 милиона, което вкара във финансова криза и административно управление множество клубове, които се принуждаваха да плащат и във втория ешалон заплати като за в първия на своите играчи. Разликата в тези пари сега ще се покрива от заделени предварително средства.
На практика това не променя кой знае колко ситуацията. Но 18-те отбора в Примера Дивисион имаха твърде ограничен избор. Те или трябваше да се откажат от възможността да се борят за челните места, осигурявайки физическото си оцеляване или да се откажат от него в битка за върха. И те избраха второто. Намеренията им са ясни: да играят в лигата, но не и да играят за лигата.
Естествено, имаше и противници. "Ако аз бях привърженик на Атлетико или Валенсия, бих бил бесен, защото, подписвайки, те признаха, че ще се борят най-много за 3-тото място. Като се съгласиха на това споразумение, направиха напълно невъзможно спечелването отново на титлата за себе си", коментира директорът на Еспаньол Жоан Колет. Според президента на Севиля Хосе Мария Дел Нидо, Атлетико и Валенсия "са се продали" и са се показали като "балъци". "Аз няма да се продам!", отсече той. Колегата му от Виляреал също бе недоволен. Големият въпрос е дали ако Севиля и Виляреал бяха на мястото на Атлетико и Валенсия щяха да реагират по същия начин?
Според източници от Севиля докато са вървели преговорите за новия договор вътре в самия клуб също е имало противоречие - дали да се бори за повече приходи и приближаване към Реал и Барселона или да утвърди предимството си пред останалите клубове. Решението дойде от съгласието на останалите да подпишат договора.
По същия начин обаче са разсъждавали в Атлетико и Валенсия - „Щом не можем да се борим с големите (а това е факт), поне да не позволим на другите да се борят с нас". Независимо, че Севиля и Виляреал имат по-голямо желание да се противопоставят на Реал и Барселона, те не се радват на толкова фенове и не са интересни за телевизиите, колкото Атлетико и Валенсия, например.
Но дори те не са толкова интересни колкото двата гранда. Според статистиките на Центъра за социологически изследвания, Реал имат 13,2 млн. привърженици, а Барселона - 10,4 милиона. Валенсия е на 3-то място с 2.1 милиона, а 60% от всички почитатели на футбола в Испания подкрепят единия от двата гранда.
Изследвания доказват и още един факт - на всеки привърженик в Испания независимо дали е такъв на Спортинг (Хихон), Депортиво (Ла Коруня), Малага или Алмерия му пука кой ще спечели Ел Класико и кой ще стане шампион.
И макар да няма официална статистика за системата "pay-per-view", неофициално се коментира, че има година, в която Реал има поръчки за мачовете си на на стойност 6,1 млн. евро, докато Барса има поръчки за 4,2 милиона, Атлетико - за 2,8 милиона, а Атлетик Билбао и Валенсия не стигат дори 1 милион. Според източник от Испанската футболна федерация пък един скорошен мач между два тима извън големите два е бил поръчан от 47 зрители. Някои отбори пълнят стадионите си само два пъти през сезона - когато Реал и Барселона дойдат на гости.
В двата гранда също са наясно с тези факти и ги използват, за да притискат останалите и да извличат максимална полза за себе си. „Първенство без наше участие няма как да въодушеви хората да го гледат" е водещата мисъл в двата клуба. От друга страна обаче Реал и Барселона се нуждаят от първенството, в което да се състезават. "Трябва да признаем, че по-малките клубове са необходими за състезанието. Все пак, 15 Класики на "Бернабеу" и 15 на "Ноу Камп" биха били леко скучни, нали?!", заявява президентът на Виляреал - Роиг.
Получава се омагьосан кръг, от който сякаш няма изход. Поне докато някой не се реши все пак да промени статуквото
