Трудно е да се определи кое е по-унизително - да отпаднеш от турнира за Купата на Лигата от отбор от четвъртия ешелон или да да бъдеш разгромен с 2:7 у дома в Шампионската лига. В рамките на една седмица - от вторник до вторник - Тотнъм преживя и двете.
Първо лондончани бяха изхвърлени в третия кръг на домашния турнир от Колчестър от Лига 2, а след това Байерн се разправи брутално с тях на новия им лъскав стадион, на който феновете се надяваха да преживеят нов знаменит сезон. Като миналия, в който "шпорите" достигнаха до финала на Шампионската лига и за четвърта пореда година намериха място в топ 4 на Премиършип.
Но днес в Северен Лондон никой не мечтае. Никой не говори за финали и успехи. Говори се единствено за края на щастливите дни, края на приказката, края на пътя, края на една ера... Независимо как завършват фразите, началото им започва с "край".
Вече е вън от всякакво съмнение, че този Тотнъм под ръководството на този мениджър е грохнал и гаснещ футболен организъм. Крайниците му не се подчиняват на мозъка, а органите постепенно отказват един по един. Докъде ще я докара така - изглежда предизвестено.
Навярно трябва да сме по-снизходителни след фиаското срещу възродения и наистина впечатляващ Байерн. Но 2:7 у дома... Тим от Лига 2 би се срамувал да падне с толкова на "Гудисън" или "Сейнт Мерис", а какво остава за европейския вицешампион?
Каквото и да си говорим - 2:7 е резултат, от който е трудно да се възстановиш.
Възможно ли е да те разгромят така и да запазиш вярата, че зарът може да се обърне? Да вярваш, че отново ще тръгнеш нагоре със същия мениджър и със същите играчи? Андре Вилаш-Боаш не оцеля след онова 0:5 от Ливърпул на "Уайт Харт Лейн", а шансовете на Тим Шърууд да остане и след края на сезона избледняха след 1:5 с Манчестър Сити също в Северен Лондон. Без съмнение Маурисио Почеттино е много по-завършен и качествен мениджър от споменатите краткосрочни провали, но със сигурност ситуацията крещи за промяна.
Видно е и от космоса, че кризата тотално е завладяла Тотнъм. Отговорността е колективна, но два месеца след началото на кампанията футболистите не могат да се подменят. Трябва да се смени човекът, който ги напътства.
Всъщност проблемите при "шпорите" не са от седмица-две или от крушението срещу Байерн. Намигвания от съдбата отлагаха катастрофата, но е факт, че за календарната 2019-а Тотнъм има вече 10 (?!) загуби във Висшата лига.
Като контраст - Нюкасъл, който през миналия шампионат се бореше за мястото си, а през този ще му е още по-трудно да го запази, е загубил 11 пъти. Все пак сезон 2018/19 завърши навреме Тотнъм да остане в топ 4, а и еуфорията около достигането до финала в Шампионската лига обяснимо беше огромна и заслепяваше феновете и трезвата им преценка.
Но и пътят до Мадрид бе постлан с дебел късмет. От излизането от групата през иглени уши - до треперенето срещу Манчестър Сити и Аякс. Което, разбира се, по никакъв начин не омаловажава огромното постижение на "шпорите".
Почетино обаче трябва да съжалява, че не си тръгна по-рано и не прояви достатъчно смелост, когато бе в полезрението и на Реал Мадрид, и на Манчестър Юнайтед. Разходките по тънкото въже между триумфа и катастрофата бяха предупреждения, че в един момент късметът ще изостави Тотнъм. И се случи точно това.
"Разочаровани сме, но оставаме здраво стъпили на земята. Имаме манталитет, но сме разстроени от поражението. Байерн вкарваше с всеки удар. Трябва да сме силни и да продължим напред. След такъв резултат е важно да повярваш в себе си, това е единственият начин да се възстановиш", заяви Почетино след разгрома от Байерн.
А ако успее да възстанови тима си след това 2:7, значи е футболен вълшебник, който заслужава пожизнен договор.
