Да си професионален боксьор в тежка категория е сред най-опасните професии в света. Понасяш удари, които биха убили на място обикновен човек. Застрашен си от куп неврологични заболявания заради мозъчните травми. И тренираш здраво, за да си сред най-добрите - в противен случай заработените пари няма да покрият дори здравните ти разноски.
Още по-сложно е за Кубрат Пулев - може би най-патриотично настроеният ни действащ спортист. Дори новите му ръкавици са в цветовете на трибагреника. А спечелените средства инвестира в боксова академия в София.
Въпреки това Кобрата редовно се превръща в емоционална изтривалка за всевъзможни форумни шампиони. Трудът и талантът му се зачеркват с лека ръка от хора, които не се затичват дори след автобуса, чудят се какъв вкус има боксовата круша и слагат ръкавици само когато им е студено.
„Каква беше тази пародия, онзи падна без да го ударят!?!“. „Ако нашият ще си помпа самочувствието и статистиката по тоя начин, пак ще го проснат на земята в някой по-сериозен мач“. „Абе Кобрата нали направи някаква фитнес зала? Що не вземе да я посещава от време на време? Доста се е поотпуснал“.
Ето такива неща ще прочете бедният Кубрат, ако случайно реши да се разходи из родното интернет пространство след победата си над Морис Харис. Но той вероятно вече е претръпнал след помията, последвала загубата му от Владимир Кличко миналия ноември.
Значи какво излиза - и да падне, и да бие, угодия няма. Ако спечели - съперникът му е жалък и всичко е нагласено. Ако падне (всъщност това се случи само веднъж) - много му знае устата и не е дорасъл за голям бокс.
Преди мача самият Пулев разясни ситуацията съвсем откровено и без увъртания - американецът не е от неговата класа, но стратегията за повторна атака на титлата стартира с няколко сигурни и лесни успеха. Стратегия, която за щастие изготвят професионалистите от „Зауерланд“ и треньорът Ули Вегнер, а не творчески колектив от виртуални експерти. А след 108-секундната си победа Кобрата призна, че срещу Кличко е допуснал сериозни грешки, които опитва да коригира.
Разбира се, критиката е свещено право на всеки. Хубаво обаче е тя да бъде предшествана от запознаване с базовите факти и внимателен техен анализ. В противен случай просто добавяме още няколко килобайта към информационния масив на омразата.
