Изглежда все по-вероятно исканите от Барселона Филипе Коутиньо и Осман Дембеле да останат в настоящите си отбори.
И да получат горчив урок, който официално ще маркира нов етап във футбола при отношенията между играчи и клубове.
Трансферът на Неймар в ПСЖ разбираемо разтресе трансферния пазар, а Барселона спешно и не особено деликатно тръгна да търси заместници на звездата си. Барса иска Коутиньо и Дембеле, двамата също искат в Барса - единственият проблем е, че клубовете им не желаят да ги продадат, независимо от цената.
Замаян от възможността да играе с Меси и да бъде негов наследник при каталунците, Дембеле започна да върти номера на Борусия Дортмунд.
Той се скри от тренировка миналата седмица в опит да изнуди клуба да приеме офертата на Барселона за него на стойност близо 100 млн. евро. Реакцията на Дортмунд беше твърда, но премерена: футболистът беше изваден от състава на жълто-черните и макар че съотборниците му го разкритикуваха, те отдадоха действията му на липсата на зрялост при крехките му 20 години.
Изглежда клубът ще му даде време да се вразуми и оставя вратата отворена за него, а същевременно е непреклонен към Барса - босът на Борусия Ханс-Йоаким Вацке отсече, че каквото и да твърдят каталунците, Дембеле въобще не се е доближил до трансфер при тях.
Като цяло, не изглежда, че германците опитват да измъкнат по-висока цена за футболиста си с някакви трикове, а по-скоро наистина смятат да го задържат и виждат бъдещето му в техния отбор.
В същото време Филипе Коутиньо отсъства от терена за Ливърпул, докато продължават опитите на Барса да го привлече.
Официалната версия за контузия в гърба е удобна, защото донякъде поддържа спокойствието в отбора на Юрген Клоп. Но вчера „мърсисайдци" отказаха трета оферта за Коутиньо за космическите 125 млн. евро - просто за американските собственици на Ливърпул е важно да удържат на натиска, не толкова заради самия Коутиньо, колкото заради имиджа на клуба.
В момента Ливърпул трябва да покаже, че е способен да задържи големите си звезди и да прибавя нови към тях, а не да кляка веднага щом за тях пристигне изгодна оферта.
Ами не е ли същият и случаят с Върджил ван Дайк в Саутхемптън? След месеци мълчание холандецът най-накрая свали маската и възропта срещу нежеланието на клуба да го продаде.
Отговорът беше категоричен, но и поднесен даже с известна съпричастност. „Върджил не се продава през този трансферен прозорец и това не е нищо лично", обясни президентът на клуба Ралф Крюгер. „Не става въпрос за самия него, а за много, много, много по-голямата картина - за смяна на посоката в Саутхемптън".
Именно тази смяна на посоката се забелязва не само в Саутхемптън. През последните години свикнахме футболистите да могат да си позволят всичко при желание за напускане, да се цупят, да изчезват, да стачкуват, да отказват да играят, да правят най-различни номера, и най-често да постигат каквото искат.
Но клубовете забогатяват и затова ролите се обръщат. Никога досега клубовете не са имали толкова пари, съответно и толкова независимост.
Затова вероятно в бъдеще най-богатите няма да могат безпроблемно да разграбват топ играчите на по-малките отбори. И както Саутхемптън и РБ Лайпциг казаха „Не" на Ливърпул за Ван Дайк и Наби Кейта, така Ливърпул може да успее да задържи Коутиньо, противно на желанието на футболиста.
Просто клубовете вече не се чувстват под непосилен натиск да продават. И могат да поставят невъзможно високи цени на играчите си или, както е в случая с Алексис Санчес в Арсенал, да изискат от тях да си спазват договорите докрай.
Така че ако Дембеле и Коутиньо наистина не отидат в Барселона, този трансферен прозорец ще бъде запомнен не само с покупката на Неймар. Ще бъде запомнен и като лятото, в което контролът се върна в ръцете на клубовете.
