С мъка, треперене, късмет и щипка гениалност Аржентина се провря до осминафиналите на Световното първенство.
"Албиселесте" беше на няколко минути от отпадането в решителния мач срещу Нигерия, но малко очакваният герой Маркос Рохо заряза задълженията си в защита и в 86-ата минута заби скъпоценния гол, пратил отбора на осминафинал срещу Франция.
В отделни периоди, особено през първото полувреме, Аржентина най-сетне заприлича на отбор - за пръв път на този Мондиал.
Но представянето на "гаучосите" и решенията на техния треньор отново бяха белязани от хаос, неконтролируеми пристъпи и неовладяна емоция, идеално отразени от неадекватното поведение на идола на нацията Диего Марадона на трибуните.
Точно като Дон Диего под въздействието на кой знае какви вещества, тази Аржентина не спира да се люшка на ръба на бездната, да се премята в луди танци, да отправя молитви към небесата, да заспива внезапно на терена и да се принизява с изблици на цинизъм, отчаяние и пълна аматьорщина.
Но в крайна сметка Аржентина уважава и своите традиции - като например тази да побеждава Нигерия с един гол разлика на световни финали.
В момента най-лесно е да бъде осмян този отбор на отдавна изпусналия юздите анимационен герой Хорхе Сампаоли, чиито недостатъци могат да бъдат изброявани до утре, и да се прогнозира заслужен крах на осминафинала срещу Франция. Но да отписваме Аржентина би било твърде прибързано.
Не само защото това е последен шанс и за Меси, и за редица от именитите му съотборници за нещо голямо с националния отбор. И не само защото елиминациите са фазата, в която започва истинското Световно първенство и в която всичко, случило се преди, губи значение.
А защото тази Аржентина плаши със своята непредвидимост. Дотук я видяхме в три мача с три тотално различни схеми и сменяне на постовете на футболистите така, все едно 12-годишно хлапе си играе на Football Manager.
Сампаоли или този, който управлява вместо него, не просто строи самолета в движение (по фразата на Брендън Роджърс), той сякаш прави първите си стъпки в авиацията, докато двигателят на самолета вече гори.
Едва ли някой би се наел да прогнозира с кои футболисти и в каква схема ще излезе Аржентина в събота. Самите играчи не знаят какво да очакват един от друг във всеки следващ момент.
Поне няколко от тях (включително и упорито държаните на скамейката) са способни на гениални изблици, с които да решават цели мачове и турнири. Зашеметени от дезорганизирания футбол, който играят в момента, и притиснати от надеждите и гнева на над 40 милиона свои сънародници, те са в позицията да правят незабравими неща, велики или пагубни.
А само вижте как играят французите, така лишени от искра, вдъхновение и каквато и да е идея как да обединят целия наличен талант в нещо последователно и хармонично. Франция на Дидие Дешан превръща своите необикновени футболисти в шаблонни черноработници, които уморено и по задължение драпат към минимално необходимите резултати.
Докато Аржентина блести със загадъчния и съмнителен блясък на лудостта. При наличието на Меси и на целия хаос около него, едва ли някой би искал да се изправи срещу "албиселесте" в момента.
Да, в един осминафинал може да се случи какво ли не - но преди големия сблъсък Франция е тази, която има от какво да се страхува.
