Кога хората ще заобичат Лудогорец

Знаете ли по какво си приличат Христо Стоичков и Кирил Домусчиев? И двамата имат проблем с журналистите.

Ицо им раздава псувни, пестници и шутове с левачката отзад, а Домусчиев ги инквизира словесно. Доскоро в гилдията бяха "олигофрени", а вече станаха и "неграмотници".

"В медиите има много слугинаж, служат на платена кауза. Има много журналисти, които са си пристрастни левскари или цесекари. Има медии, които се издържат от определени собственици на клубове. Да търпя критики от хейтъри, тролчета, някакви журналисти, които не могат да напишат две изречения без грешка, платени журналисти, няма смисъл да им давам възможност да се изявяват", заяви собственикът на Лудогорец.

Нито платената журналистика е от вчера, нито Домусчиев разкри голяма тайна за това как футболните бащици купуват "мастилото", с което трябва да се напише "истината".

Тъжно е, но го има и винаги ще го има.

Отразяването на Лудогорец в някои сайтове, вестници и телевизии също се доближава до чисто обслужване и се набива на очи и на най-непредубедените.

Впечатление прави и новата заигравка на Домусчиев с ЦСКА и Левски, въпреки че и тук бе свързано с журналистите - едните цесекари, а другите левскари.

Сигурно му се иска и неговият отбор да е такъв фактор, но си има закони и йерархия. Дори и в българския футбол.

"Червените" са в окаяно състояние и с разделени фенове. На "Герена" също не са цъфнали и вързали. Но това, което носят като традиции, история и популярност не може да бъде претопено от нито едно непредвидено събитие, колкото и катастрофално да е то.

Макар и за скромните ни стандарти, това са империи, градени с поколения и десетилетия. Със сълзи от радост и със сълзи от болка. С безброй купи и години на суша. С европодвизи и срамни неудачи...

В повечето случаи става въпрос и за фамилна приемственост.

Разбира се, че има и изключения и не е задължително да си от един отбор с баща си, но после те гъделичка да предадеш футболната си любов на своите деца. И в крайна сметка веригата не се къса.

Колелото на успехите се върти, а неписано правило е, че колкото повече са победите и трофеите, толкова повече стават и феновете.

В момента законодателят на терена у нас се нарича Лудогорец и в клуба трябва да се възползват от това. Да пренесат добрия си футболен мениджмънт в социален проект и ангажимент, който да обедини повече хора под зеленото знаме.

С обиди и нападки няма да стане. Вместо да съветва журналистите и да изтъква колко са неграмотни, Кирил Домусчиев да впрегне усилията си в това децата да се пленяват по неговия отбор, както преди се пленяваха по ЦСКА и Левски.

Но да се готви за дълъг път, в който да се хвърлят луди пари няма да е достатъчно. Ще трябва да се търси идентичност и да се създаде верига, каквато има в най-обичаните отбори.

Ще се иска стратегия, която след години да кара бизнесмена и хората му да се гордеят, че са направили така, че Лудогорец да бъде популярен, обичан от много фенове и уважаван от съперниците.

Това ще е нещо, което истински ще си заслужава и ще гарантира, че тимът му няма да е еднодневка, каквито подозрения все още съществуват.

А що се касае до неграмотните олигофрени в журналистиката - те са ирелевантни спрямо това какво е Лудогорец и какво иска да бъде. Важното е да се шамаросват, за да им държи влага. Единия ден от Ицо, а другия от Кирил.