Tова би трябвало да е история за един обикновен английски град. С обикновени хора, обикновено пристанище, обикновен, почти невзрачен стадион и един съвсем обикновен футболен клуб. Но не е. В тази история всичко е различно.
Наскоро университет в Арканзас, САЩ, разгърна интересно изследване. Фермерите в Щатите мислели за прогнозата за времето по 72 пъти на ден, брокерите - за цифри по 245 пъти дневно .... Някъде там, в края на мащабното проучване се мъдреше графа: Феновете на "Ливърпул" мислят за футбол по 104 пъти на ден.
Странно. Всеки от тях ще потвърди, че цифрата е много по-голяма.
"Ливърпул" не е обикновен футболен клуб. Английските му привърженици използват за себе си фразата liverpool mad, а не обичайната за другите отбори supporters. Ти не просто подкрепяш отбора, ти си луд по него. В града знамената висят от прозорци, татуировките се подават изпод ръкави на мъжки ръце и поли на дамски крака. В Града на Бийтълс мирише на музика и футбол. От това мъничко пристанище са тръгнали три световни завоевателя - "Титаник", "Бийтълс" и "Ливърпул". Пътят им е различен, но съдбата - една. За тях ще се говори и пише, докато свят светува.
Такъв е колосът на футбола, основан на 15 март 1892-ра и навършил 118 години днес. Не колос на терена, не колос в икономическите отчети, не и сред големите завоеватели на трофеи напоследък. Но "Ливърпул" е обичан, както винаги, обаятелен, както в цялата си история.
За по-младите, или фенове само на български отбори се налага обяснение.
Когато си от "Ливърпул", безидейната игра срещу "Лил" или отчайващата загуба от "Уигън" нямат голямо значение. В контекста на един изгубен сезон и на едно 20-годишно чакане на титла, те са дразнещи, да. Не е приятно, че Каут не спира добре топката, Лукас тича бавно, а някой си Риера се мотае из тренировъчната база. Но какво тук значат те?
Да си от "Ливърпул" е да си усетил философията на клуба. Магията му е подобна на тази, превърнала "Бийтълс" в мит. "Ливърпул" не просто печели. Неговите победи се преразказват, доукрасяват и ще се помнят, докато има футбол. Това е марката на истински великите. Само още няколко клуба в света притежават аура и история, сякаш извадени от най-фантастичен сценарий.
"Ливърпул" е появилият се като алтернатива на "Евертън" отбор, оставил с годините на втори план първообраза си. "Ливърпул" е простата, но пълна с мъдрост философия на Бил Шенкли, преобразил клуба от средняк в лидер. "Ливърпул" е апогея на хулиганството във Великобритания, взел 39 жертви на "Хейзъл", но е и ужаса с трагичната и непредизвикана гибел на 96 свои фенове на "Хилзбъро". "Ливърпул" е отборът, граден винаги без звезди, изповядващ простата максима: "Подавай на най-близката червена фланелка и вкарай топката във вратата." За съжаление в годините на звезди и маркетинт, владеещи футбола, това мото избледнява и в клуба.
"Ливърпул" е блясъкът на Кийгън и Далглиш - не купени, а създадени големи личности. "Ливърпул" е гладиаторът от легендарния финал в Рим през 1984-а, където е победен не само отбора на "Рома", но и изпепелен бляна на цял един град, сринати прогнозите. "Ливърпул" е обсесията, завела над 55 000 фенове от цял свят в Истанбул през май 2005-а, за да видят едно от чудесата във футбола.
Който е бил там, който е лепнал после по напоените с бира плочки на площад Таксим, който е видял сълзите в очите на фенове-ветерани с по пет европейски финала зад гърба, и обожанието от малчугани, видяли за първи път блестящата купа в ръцете на "червените", той разбира какво е "Ливърпул".
"Ливърпул" е и Коп - трибуната, която вкарва голове. Това е историята на 118 години любов. Клубът е паметник на любовта, стабилен с нея и в добри, и в лоши периоди.
Такъв паметник, какъвто останаха "Бийтълс" дори и след разпаденето си. "Ливърпул" и във втора лига да отиде, и да фалира, и без играчи да остане, все ще се намери поне още един нов запалянко да му даде сърцето си. И поне една купа за печелене...
Вероятно всеки футболен фен, искрено обичащ своя отбор, може да напише и каже подобни думи за него. Но тези са за "Ливърпул".
