Според някои, на световното първенство в Русия победител е отборът на Франция. Според други обаче политиката е пожънала пълна победа на футболния мондиал.
Последните имат предвид сполучливия опит на Владимир Путин да организира най-добрите футболни финали за всички времена, макар и с цената на повече от 20 милиарда долара. А перченето му при награждаването на победителите заедно с френския президент Еманюел Макрон и хърватската държавна глава Колинда Грабар Китарович надмина и най-смелото въображение как политиката може да се самопокани във футбола. Който, по презумпция, би трябвало да се явява зона, свободна от държавници.
Истината обаче е такава, че световните лидери направо си умират да пипат във футбола.
Точно преди да почнат мачовете в Русия, общо 211 страни от целия свят, членуващи във ФИФА, трябваше да изберат кой да организира световното първенство през 2026 г. Вотът беше между коалицията от САЩ, Мексико и Канада от една страна, срещу африканската кандидатура на Мароко от друга.
Точно преди избора американският президент Доналд Тръмп заяви, че ще предприеме мерки срещу онези страни, които не гласуват за САЩ. „Ще е жалко и срамно, ако държави, на които ние винаги помагаме, сега се обърнат срещу кандидатурата на Съединените щати. Защо ние да подкрепяме тези държави, ако те не ни подкрепят?", заяви Тръмп.
Изказването му мина през едното ухо на широката аудитория, която по принцип се интересува най-вече дали има дузпа или не, и излезе през другото. Нищо, че за пръв път държавен глава заплаши открито други страни със санкции, ако не гласуват за неговата кауза. Футболна кауза, която по принцип трябва да бъде над политиката.
Добре все пак, че САЩ сега не участва на световното първенство. Току виж Тръмп заплашил някоя страна противник, че ще й спре помощите, ако не даде мача.
Американската коалиция спечели с любезното съдействие на новия президент на ФИФА Джани Инфантино. Последният дойде на власт не без помощта на ФБР, откъдето почнаха корупционните разкрития срещу неговия предшественик Сеп Блатер.
Инфантино едва ли е толкова загрижен за успеха в съвместната кандидатура на останалите две страни Мексико и Канада. Но няма начин да откаже на САЩ - най-малкото заради досегашните атаки от американска страна спрямо ФИФА, на които едва ли някой може да устои.
Иначе е ясно, че трите страни ще организират наистина силно световно първенство - САЩ вече го направи през 1994 г., а преди това Мексико прие финалите през 1970 и 1986 г., втория път на пожар след земетресението в определената за домакин Колумбия. Но когато от устата на американския президент се леят заплахи и шантажи по футболна линия, това е повод всички да се замислят.
Впрочем Тръмп играе по правила, наложени далеч преди него. Как например емирство като Катар спечели правото да огранизира световното през 2022 г.? Много просто - с лобиране където трябва.
Едно от местата например беше Елисейския дворец. Там, по данни на „Франс Футбол", подкрепени от доста други разследващи издания и журналисти, през есента на 2010 г. се е провела тайна среща между френския президент Никола Саркози, тогавашния бос на УЕФА Мишел Платини и катарските футболни и държавни ръководители начело с принца и бъдещ шейх Тамим бин Хамад ал Тани.
Сделката е следната - Франция ще лобира за избора на емирството да приеме световното, и по този начин Катар да натрие носовете на съседите си от ОАЕ, Саудитска Арабия и др. С които води люта битка в ред икономически сектори, не само с горивата, но и например на пазара за луксозни недвижими имоти. Отделно държавите в региона имат и политически противоречия, затова и имиджовият ефект покрай футбола се явява от първа важност.
В замяна на това катарците се ангажират да изсипят стотици милиони в Пари Сен Жермен, както и стана.
Прочути личности като легендата Зинедин Зидан получиха по десетина милиона евро, за да се ангажират като посланици на кандидатурата на Катар, която накрая получи световното първенство.
Нищо, че ще се играе през ноември, което преобръща цялата програма на европейския клубен футбол с главанта надолу. Когато говорят доларите на шейховете от Катар (260 милиарда бюджет за световното по първоначални прогнози), всички останали мълчат.
Вероятно този маниер на действия изглежда нормален за малко и свръхбогато емирство с амбиции като Катар. Какво обаче да кажем за Германия и световното първенство през 2006 г.? Кандидатурата беше издигната десет години по-рано, а начело застана великият Франц Бекенбауер.
Ситуацията обаче беше твърде деликатна, тъй като срещу немския проект се оказа този на Южна Африка, чийто континент още не беше организирал най-големите футболни финали в света. И му се полагаше едва ли не по право. Всички прогнози сочеха, че Южна Африка ще спечели. Само че на 6 юли 2000 г. в Цюрих победи Германия с 12:11 гласа след безпрецедентно гласуване по старата система (само между членовете на изпълнителния комитет) в три тура.
Впоследствие Бекенбауер беше обвинен, че вечерта преди вота обикалял из хотелските стаи на делегатите с някакви съмнителни пликове.
Уж „Адидас" извадили някакви пари, за да нагласят гласуването. Чак през 2015 г. някои немски медии начело с „Ди Цайт" разкриха, че самата германска държава и корпоративният сектор са купили домакинството по най-простия начин - чрез инвестиции в някои страни с представители в изпълкома на ФИФА и решаващ глас.
Така например фармацевтичната компания „Байер" и автомобилният гигант „Фолксваген" влагат значителни средства в Тайланд и Корея точно преди гласуването. „Даймлер Крайслер" хвърля пари в „Хюндай", където акционер е синът на един от членовете във ФИФА, който ще гласува. Според същото разследване, Саудитска Арабия подкрепя немската кауза в замяна на разпоредба на канцлера Герхард Шрьодер да бъдат доставени ракети и оръжие на режима в Риад.
За да не се сърдят африканците, още тогава им беше гарантирано световното първенство през 2010 г., което и получиха. Пито, платено.
А ако мислите да ходите на мондиала през 2030 г., отсега се пригответе за пътуване до Китай.
Най-многолюдната страна в света вече си плати в аванс за домакинството, като спаси очертаващия се спонсорски крах на световното в Русия.
Корупционният скандал във ФИФА доведе до оттеглянето на ключови партньори като „Емирейтс", „Сони", „Континентал", „Джонсън & Джонсън" и „Кастрол". Петте компании напуснаха вкупом, и когато положението изглеждаше безнадеждно, на помощ се притекоха китайците. С пет техни спонсора от електрониката, недвижимите имоти, млекопреработването, мобилните комуникации и автомобилостроенето те компенсираха евентуалните загуби.
В замяна Китай иска световното. Едва ли Джани Инфантино и останалите от ФИФА ще имат нещо против. Парите не миришат.
