От първата изиграна минута на Евро 2020, Италия изглежда като отборът, който поставя стандартите на това първенство.
В полуфинала срещу Испания "адзурите" трябваше да покажат различно лице, да останат жилави до края и да разчитат и на късмета, но след цялата драма, на първо място остава крайният резултат.
А той отсъжда Италия да бъде на "Уембли" и за финалния двубой в неделя, където да се опита да запише своя 34-ти пореден мач без загуба.
Да, серията без поражение беше удължена, макар че отборът на Роберто Манчини далеч не се прояви в най-добрата си светлина във вторник вечерта. До момента "Скуадрата" показваше, че може да надиграва съперниците, сега показа, че умее и да страда, и да се бори до последно, когато превъзходството е у съперника.
Отборният дух и вярата на този състав го доведоха дотук - на крачка от европейската титла. И вторият финалист, Дания или Англия, ще бъде изправен пред много тежки 90 минути срещу толкова силен психически колектив.
Италия не притежава една конкретна суперзвезда, но нейните герои на това първенство са мнозина, включително и срещу Испания.
Джанлуиджи Донарума спаси дузпата на Алваро Мората, за да може после Жоржиньо със смайващо хладнокръвие да отправи победния удар от 11-те метра.
Но за да се стигне въобще до дузпите, "адзурите" трябваше да организират здраво опълчение, ръководено от бойците ветерани Джорджо Киелини и Леонардо Бонучи, които изиграха своя мач №325 рамо до рамо на терена.
Натискът падна върху тях, защото Италия не показа нищо от проактивния, контролиращ и нападателен футбол, впечатлил футболния свят по-рано на първенството.
Инициативата беше в Испания, тактическото предимство също - защото Луис Енрике изглежда беше спечелил дуела с Манчини с решението си да не заложи на чист централен нападател, а да пусне Дани Олмо като фалшива деветка и да му заръча да създава числено превъзходство в халфовата линия.
Така "Ла фурия роха" владееше топката в големи периоди от мача и общо взето се справяше добре с опитите на противника за висока преса.
Испанците обаче ще бъдат запомнени на този турнир като най-доминиращия, но и най-прахосническия отбор и вероятно Манчини разчиташе именно на това.
До 80-ата минута изглеждаше, че наставникът на "Скуадрата" ще надхитри съперника, защото Олмо и Микел Оярсабал неизменно се проваляха пред гола.
Специално Олмо се превърна в играчът, отправил най-много удари на Евро 2020 без да се разпише. Фамозната работа на Педри и Серхио Бускетс в центъра отиваше напразно, тъй като нямаше кой да превърне усилията им в голове.
Докато Испания плетеше красивите си комбинации в последната третина и ги съсипваше с някой неточен удар, противникът им си дочака момента за контраатака и откри чрез Федерико Киеза.
Независимо дали в Шампионската лига, Серия "А" или Купата на Италия, Киеза доказваше през целия си първи сезон в Ювентус, че е топ футболист за големите мачове. На него може да се разчита да решава именно такива дуели като звездния полуфинал на Европейското първенство и до един момент изглеждаше, че голът му е орисан да бъде побѐден.
Страхотната атмосфера на "Уембли" стана още по-нажежена, когато крилото завъртя топката в далечния ъгъл на Унай Симон и подлуди 11-те хиляди италианци на стадиона.
ITALY REACH THE #EURO2020 FINAL 🤌🤌🤌 pic.twitter.com/OCBOi3c8Ei
— B/R Football (@brfootball) July 6, 2021
Тогава дойдоха минутите на Алваро Мората, който на това първенство толкова пъти извървя пътя от абсолютен герой до пълен антигерой, че феновете предварително бяха наясно: щом той стъпи на терена, несъмнено ще определи изхода на двубоя в едната или в другата посока.
Блестящото му двойно подаване с Олмо и безупречният завършек на комбинацията 10 минути преди края донесоха равенството и повдигнаха самочувствието на толкова критикувания нападател.
Каквото и да мисли човек за футболните качества на този играч, трудно е да не му симпатизира в чисто човешки план, наблюдавайки невероятната му отдаденост към испанския национален отбор след смъртните заплахи, които получи по-рано в турнира.
Като съотборник на Киелини и Бонучи в Ювентус, Мората познава двамата също толкова добре, колкото и те него. Вероятно именно този факт подтикна Луис Енрике да го остави резерва за двубоя.
Преди време нападателят беше разказал какво е да играеш срещу Киелини на тренировка: "Все едно са те сложили в клетка с горила и трябва да ѝ откраднеш храната". Но този път Мората успя - и когато изравни и впери луд поглед право в камерата, сигурно сте си помислили, че това най-сетне ще е неговият ден.
Той беше пълен с вяра в оставащите минути и втори гол изглеждаше напълно възможен, но вместо това се стигна до дузпите.
Не че Мората не харесва ударите от 11-те метра. Макар че вече беше пропуснал един на първенството, всъщност има само два пропуска в последните си 13 опита от бялата точка.
Но когато се отправи към вратата, за да изпълни четвъртата дузпа за Испания, всичко си пролича по погледа му.
Виждали сме го и преди, особено докато играеше в Челси. Това е поглед, който издава примирение със съдбата.
По съвсем друг начин гледаха италианците, съвсем друга беше нагласата на капитана Киелини, който преди дузпите се усмихваше и шегуваше, но стори необходимото, за да изпълнява неговият отбор първи.
Съвсем друга беше нагласата и на Бонучи, който впоследствие заяви, че това е бил най-тежкият мач в кариерата му, но и че победата е най-сладка, когато е толкова изстрадана.
Е, Мората стреля слабо и Испания загуби. Малко по-рано Олмо също пропусна с още по-отчайващо изпълнение и така двамата герои, изработили изравнителния гол за "Ла Фурия", се превърнаха в грешници.
А след като "адзурите" оцеляха в такъв мач, няма съмнение в способността им да вземат и финала. Без значение дали с превъзходен футбол, или с надлъгване според десетилетните местни традиции.
В тази Италия просто има някаква неизбежност - независимо дали играе добре или зле, тя намира начин да побеждава.
Да му мисли другият финалист.
