Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българският волейбол е на доизживяване

Легендата на българския волейбол - Любомир Ганев, е начело на Федерацията от март 2020 г. Снимка: Lap.bg
Легендата на българския волейбол - Любомир Ганев, е начело на Федерацията от март 2020 г.

С унизителните си резултати през последните дни футболните национали успяха фокусират върху себе си целия негативизъм на спортната общественост в страната и така отклониха вниманието от неволите на друг спорт, който до скоро минаваше за успешен за България на национално ниво - волейбола.

Мъжкият представителен тим записа четири загуби в първите си четири мача от Лига на нациите срещу отборите на Сърбия (1:3), Германия (2:3), Полша (0:3) и Канада (2:3). Тези резултати не са изненадващи, имайки предвид, че същият отбор, макар и в различен състав, миналата година завърши на предпоследно място от 16 отбора в турнира. Очевидно и този сезон ще се бори с Австралия за същата позиция в крайното подреждане и оцеляването си в състезанието.

Същевременно жените все пак успяха да вземат една победа от първите си четири мача в Лига на нациите тази година. Българките надиграха състава на Нидерландия с 3:2 и загубиха от тези на Тайланд (0:3), Сърбия (0:3) и Турция (0:3). Тук също няма изненада, тъй като женският национален тим на България въобще не трябваше да участва в турнира след изпадането му през 2019 година, но изваждането на Русия от състезанието през тази пролет, заради войната в Украйна, оваканти едно място.

Считаният до скоро за най-успешен колективен спорт на национално ниво в страната вече е загубил напълно ореола си и с всяка изминала година губи все повече позиции, оправдавайки се с подмладяване, което не е спирало от 2016 година до днес.

Мъжете са на 23-то място в световната ранглиста, а жените са 18-и. Да, сравнено с българския футбол, който е на предпоследно място в своята група в предпоследната лига (Лига С) на УЕФА Лига на нациите, това си е направо грандиозен успех, но трябва да се отчете и много по-слабата конкуренция в самия спорт.

Снимка: Lap.bg

Истината обаче е друга и тя е, че българският волейбол е на доизживяване.

Имах щастието като журналист да отговарям за ресор "Волейбол" по времето, когато българите бяха недоволни, ако мъжкият национален отбор излезе извън Топ 4 на някое състезание. Днес интересът ми към този спорт е провокиран от факта, че дъщеря ми го тренира от близо две години. На база на наблюденията ми през последните два сезона в женско направление, мога да твърдя, че в него добрата перспектива е по-скоро илюзия.

Като изключим "Марица Пловдив", в нито един клуб не се прави селекция. Разчита се на момичетата, които сами почукат на вратата на залата. Шампионките от Пловдив са ръстови състезателки с добра кондиционна подготовка, но на пръв поглед повечето от тях са с над 20% телесни мазнини. Въпреки наднормените килограми пловдивчанки играят доста силов и динамичен волейбол за местните стандарти. На практика "Марица" няма никаква конкуренция и без проблем бие всичките си съперници на около 10 точки всеки гейм. "Надбягването с един кон" обаче със сигурност не им влияе много мотивиращо и не подпомага развитието им.

В 90% от клубовете децата са фокусирани върху резултата и не се забавляват, за което основна заслуга имат амбициозните и крещящи треньори. Това в голяма степен убива желанието за тренировки и игра на волейболистките, спомага за отказването им от спорта и обяснява защо в старша възраст половината момичета са кадетки, т.е. около четири години по-малки.

Никъде (може би освен в "Марица") не се обръща внимание на психическата и кондиционната подготовка, храненето, възстановяването и всички останали елементи на професионалната подготовка на един спортист. Почти навсякъде липсват нормални условия за тренировъчен и състезателен процес.

Финалите при кадетки се играха в залата на ЦСКА на "4-ти километър", която е без климатизация и температурата вътре беше около 35 градуса. Половината зали текат зимно време, а тази на волейболна академия "Стойчев-Казийски" е направо опасна, заради малките отстояния до стените и присъствието на хандбални врати в непосредствена близост до игрището.

Не зная как се развива мъжкото направление във волейбола, но считам за показателно, че най-добър в представителния тим в момента е синът на Владо Николов - 18-годишният Алекс Николов.

На фона на цялата тази волейболна тегоба, през последните седем-осем години волейболната федерация не спира да организира големи международни първенства - Европейско за мъже (2015, 2023), Световно за мъже (2018) и куп други международни състезания за всякакви възрасти, за които уважаемият данъкоплатец плаща общо десетки милиони, вместо тези пари да се инвестират в бъдещето на спорта и децата, които го практикуват.

Да, непопулярните мерки не дават престиж и процентни отчисления от храна и настаняване на гостуващите отбори, но носят удовлетворение, че си управлявал добре и дал перспектива за развитие на стотици деца.

*Текстът е взет от профила на автора във "Фейсбук" и е публикуван с негово съгласие

   

Най-четените