Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Футболни национУли, пускайте Преслава!

Футболни национУли, пускайте Преслава!

България записа поредна срамна страница във футболната си история, след като загуби позорно от Грузия в мач от Лигата на нациите.

След поражение с 2:5 на стадиона в Разград, спокойно можем да кажем, че е забит и последният пирон в ковчега на най-популярния спорт у нас.

"Футболни национУли" - това е терминът, с който трябва вече да бъдат наричани "лъвовете" ("котенцата") от националния отбор, защото показаха нула футбол, нула желание, нула качества. 

И може би не толкова играчите са виновни, защото в крайна сметка са родени в страна, в която дефицитите в развитието им като спортисти са прекалено много.

А те са резултат от управлението на хора, които още в 40 мин. на първото полувреме се измъкнаха тихомълком от ВИП ложата на стадиона в Разград. Но ги е било срам. Не се притеснявайте, те имат извинения, чували сме ги. Скриха се, защото така е по-лесно.

В символ на техния начин на ръководене на футбола се превърна емблематичният танц на Борислав Михайлов на фона на изпълнение на Преслава. Не защото на балканска сватба не е прието човек да слуша попфолк или да танцува смешно, а защото това е музиката, която най-често се чува от третия етаж на хотелската част на базата в Бояна. Дори когато тренират деца...

Защото се мисли и управлява по чалгарски.

Защото хората от Изпълкома и повечето футболни функционери в България нито пишат грамотно, нито са чели книги, нито имат адекватно образование, нито поне се обличат като "началници". Те изглеждат нелепо, като анимационни герои. Говорят небивалици, действат съмнително, крият се.

Загубата от Грузия идва в контекста на изтекли снимки на президента на БФС Борислав Михайлов в компанията на босовете на черното тото Дан Тан и Коце Маца. И на гърба на подадени няколко сигнала за съмнителни срещи в Първа лига.

Загубата от Грузия е загуба на близо 30 години, които по никакъв начин не могат да бъдат компенсирани. Никога.

Загубата от Грузия е загуба на здравия разум, на последното човешко чувство, че колкото и дискредитиран и нагъл да си, все някога трябва да спреш. Това е поражение на самата надежда.

И ако преди 10 години след такова поражение яростта е насочена към футболистите или към шефовете в БФС, то дори сега няма ярост - има наслада от това, че националният отбор на България страда, защото, явно, това е единствено възмездие, което феновете могат да получат.

Дори да се усмихнат след подобен срам и да си кажат: "Това заслужавате. Футболни национУли, пуснете си сега Преслава!".

   

Най-четените