Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Каква справедливост? ВАР отрови душата на футбола

Каква справедливост? ВАР отрови душата на футбола Снимка: Getty Images

Покрай патардиите с телевизионните права, съдийството, драмите на "Герена" или нарастващите случаи на заразени с коронавирус в родния футбол, една новина мина между капките и почти никой не й обърна подобаващо внимание: ВАР (засега) няма да се въвежда в България.

Официалното оправдание - системата била скъпа и сега точно нямало пари за нея. Сякаш преди три-четири месеца, когато гласуваха "за" въвеждането й, всеки отбор от Първа лига имаше по един излишен милион и се чудеше как да го похарчи. Но нейсе.

Отлагането на допира с видеотехнологиите е сред най-хубавите неща, които са се случвали на футбола ни напоследък. Най-добре ще е ВАР изобщо да не се вясва по тия ширини. Защо ли? Отговорът е пределно ясен за всички, които следят големите първенства в Европа (а те у нас никак не са малко) - ВАР не просто е ненужен, но е вреден и особено опасен за футбола. Това, че е скъп, е най-малкият проблем.

Никак не е случайно, че в последните месеци на Запад всички си задават един и същи въпрос: Какво може да се направи за подобряването му? Ами нищо. Няма как да трансплантираш към футбола чуждо тяло, с каквито и медикаменти да го тъпчеш.

Две години след официалната му поява по терените вече е пределно ясно, че ВАР е циничен и неуспешен експеримент на бюрократите, които за нещастие управляват най-великата игра. Вече никой не вярва в алибито, че високите технологии щели да възцарят тотална справедливост. ВАР не направи нищо друго, освен да потвърди вечната сентенция: във футбола, както и в живота, справедливост няма. И така ще е винаги.

Справедливост ли? За каква справедливост става дума, когато в големите първенства и в Шампионската лига има клубове с по един милиард евро бюджет, които всяка седмица се изправят срещу такива с по 50-60 милиона? Каква справедливост има в българския шампионат, където един монополист има десетократно по-големи финансови възможности от всички останали, взети заедно? Какво значение има ВАР при това положение?

Дали ще коригира един корнер, една дузпа или една засада - какво ще промени това? Някой вярва ли си, че Лудогорец ще спре да се радва на безоблачното си битие, ако въведем видеоповторенията и у нас? И как точно от УЕФА ще ни обяснят, че сме задължени да си сложим тази скъпа система в името на някаква имагинерна справедливост, при положение, че богопомазаните като Манчестър Сити или Пари Сен Жермен продължават да се измъкват сухи от всички скандали, да погазват всички правила и да ни се смеят в лицето. Каква справедливост, какъв ВАР, какви пет лева?

Нека погледнем в бъдещето. Дори в най-евтиния си вариант, въвеждането на системата за видеоповторения в българското първенство ще излезе няколко милиона евро. Всеки първодивизионен клуб ще трябва да се бръкне дълбоко. За някои отбори сумата ще е равна на половината годишен бюджет. Но ще бъдат задължени - искат, не искат, ще трябва да платят, ако имат желание да играят в елита. Ще им се хвърля прах в очите, че всичко е за доброто на футбола, че се прави в името на честността и справедливостта. А всъщност крайният резултат ще е в тяхна вреда.

Помните ли как се случиха нещата с изискването за поставяне на осветление на всички стадиони в елита? Било крайно необходимо, за да може да представим по-добър футболен "продукт". В крайна сметка единственият печеливш се оказа телевизията, която насрочва безумни начални часове на мачовете и отчайва и малкото ентусиасти, посещаващи мачовете. А сметката я платиха клубовете.

Когато най-накрая ВАР цъфне тук, равносметката ще е същата. Печеливши ще са най-много два-три субекта във футболното ни блато, но най-вече един. Всички се сещат за кого става дума.

Ще се разиграе абсолютно същата картинка, каквато вече две години гледаме по лъскавите европейски стадиони - със или без ВАР, съдийството ще обслужва силните. Едва ли има нужда да припомняме принципа на действие на системата: тя съвсем не е обективен и независим изкуствен интелект, който не се подава на човешко влияние, а напротив - вместо само на един, оставя възможност на няколко съдии да грешат едновременно. Или да интерпретират, както ви е удобно. В полза на когото трябва.

Финалът на настоящето първенство на Испания е просто поредният пример колко абсурдна е претенцията на ВАР да въвежда справедливост. В Англия и Италия гафовете също са десетки - достатъчно е да си спомним как само великата технология не "видя", че топката е минала голлинията още в първия мач от Албиона след карантината. Ситуация, която бе кристално ясна за разгадаване дори от дивана вкъщи. И ситуация, която във времената на нормалния футбол, реферът щеше да отсъди правилно със затворени очи. А тепърва предстои развръзката в евротурнирите. Където и да погледнеш, системата не работи, както се очаква. Пълно е с недоволни, че и бесни играчи, треньори, шефове и фенове.

И ще продължава да е така, защото ВАР се управлява от същите съдии, които сигнализират, когато им скимне. Или когато им се нареди да го правят. Пълен смях са всички приказки за обективност, справедливост и честност. ВАР не е нищо друго, освен Биг Брадър във футболен вариант.

А най-лошото тепърва предстои. Ако смятате, че с избирателното разглеждане на ситуациите, с отмяната на голове след четири-пет минути радост, с насаждането на перманентен страх у футболистите, с вторачването във всяко съдийско отсъждане или с превръщането на футбола в електронна игра, в която всичко вече се свежда до милиметри или стотни от секундата, по-зле не може да стане, жестоко се лъжете. Бъдете сигурни, че бюрократите, отровили душата на играта с всичките им правила, мини правила и микро норми, няма да се спрат дотук.

Нищо чудно след някоя и друга година добрият стар футбол, в който 22-ма достойни мъже се хвърляха в здрава битка, в който се лееше пот и кръв и в който честта бе над всичко, да се изроди в безконтактен спорт на бездушни изпълнители, които умират от страх да не кривнат от предписанията на Матрицата. Натам сме се устремили със страшна сила.

И всичко ще е в името на "справедливостта", разбира се.

Тагове: вар

Най-четените