Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На Левски му пречи законът, не Домусчиев

Единствените неща, които Сираков може да направи, щом ситуацията не му изнася, е да настоява за промяна в закона или да напусне първенството. Ясно е, че второто няма да се случи напук на всички закани и заплахи, но интересно е защо от устата на Наско не чуваме нищо по първата алтернатива. Снимка: Lap.bg
Единствените неща, които Сираков може да направи, щом ситуацията не му изнася, е да настоява за промяна в закона или да напусне първенството. Ясно е, че второто няма да се случи напук на всички закани и заплахи, но интересно е защо от устата на Наско не чуваме нищо по първата алтернатива.

"Предлагал съм 100 неща, нищо никога не бе прието". Така в началото на 2018 г. Наско Сираков аргументира решението си да отклони поканата да продължи да е част от Изпълкома на БФС.

От днешна гледна точка обаче е много любопитно дали казусът с телевизионните права в българския футбол е фигурирал сред повдиганите от Вълка проблеми пред най-важния футболен орган, докато той бе част от него. Според запознати - не. Нещо повече: твърди се, че както Сираков, така и Гриша Ганчев са гласували "за" подписването на все още действащия контракт, който впоследствие техните подопечни клубове толкова бурно атакуваха.

Но да оставим настрана този двоен аршин. Интересът им сега е друг, в България сме царе да си въртим мнението както и когато ни е изгодно. Важните въпроси са защо софийските грандове така рязко скачат, имат ли право и какво могат да направят, за да получат повече пари от телевизия.

Новият мажоритарен собственик на клуба от "Герена" е прав за някои неща, но не е прав за други.

Прав е най-вече, че преподписването на телевизионния договор не е работа на този Изпълком, който - освен че е в оставка, е тотално компрометиран, най-малкото поради отсъствието на лидера си Борислав Михайлов. На какво отгоре ще се подписват договори до 2026 г., когато мандатът им изтича в края на 2020 г.? Това подобие на управленски орган би трябвало да се занимае само с едно-единствено нещо - организирането на конгрес, но точно този въпрос се протаква всячески, а междувременно се взимат стратегически и дългосрочни решения в духа на комунистическата партия на Северна Корея. Тези в Бояна се държат така, сякаш ще векуват там, което е колкото нагло, толкова и скандално.

Сираков обаче съвсем не е прав за параметрите по новия договор - финансовите нива (32,5 млн. лева за 5 години) са добри за нашия пазар и за държава като България. А и не се е появила по-добра оферта. Другите две, за които бе съобщено, бяха в пъти по-ниски (съответно 1 млн. и 15 млн. лв). Призивите на Наско да не се мерим със Сърбия, Хърватия или Словакия, а с Гърция, Турция или Румъния са нелепи и той прекрасно го знае. Нито сме им на населението, нито на икономиките, нито на влиянието, нито на нищо. За жалкото дередже на клубния ни футбол даже тази цифра е голяма.

Но пък "синият" собственик е прав за друго - Левски и ЦСКА трябва да взимат лъвския пай. Тук говорим за чист бизнес, за търсене и предлагане, а търсенето в случая са предимно мачовете на двата гранда. По-голяма част от аудиторията иска да гледа двубоите с участието на тези два отбора, значи на тях трябва да се полага най-много. Това е търговски договор, а не дарителска кампания и всекиму според заслугите. Проблемът е, че двата клуба трябва сами да си извоюват това право, а не да залагат на диверсионни тактики и изстрели с халосни патрони.

Сираков стреля по всичко живо - БФС, Домусчиев, Нова тв, пакетите на кабелните оператори, които били най-строго пазената тайна в държавата и прочие. Плаши с бойкот на първенството. Но незнайно защо не насочва гибелния си гняв в правилната посока.

БФС е лицензирана спортна федерация и като такава според новия (а и стария) Закон за спорта "притежава изключителните права за реклама, за радио- и телевизионно разпространение на всички спортни състезания, организирани от нея, като предоставя на договорна основа процент от постъпленията на спортните клубове - участници в състезанието". Значи работата е пределно ясна - Левски е участник в организираното от БФС футболно първенство, а централата може да се разпорежда както си иска с телевизионните права. Така е според действащото българско законодателство.

Единствените неща, които Сираков може да направи, щом ситуацията не му изнася, е да настоява за промяна в закона или да напусне първенството. Ясно е, че второто няма да се случи напук на всички закани и заплахи, но интересно е защо от устата на Наско не чуваме нищо по първата алтернатива. Какво им пречи заедно с Гриша Ганчев да инициират кампания за промяна в закона и правата да бъдат делегирани на Професионалната лига, т.е. на самите клубове? Пък те да си решават какво и как. Ако искат, тогава да подпишат договори не с една, а с десет телевизии. Това би било съвсем разумно и вероятно - дори да не се случи - ще донесе много по-полезни резултати за Левски и ЦСКА, отколкото хайдушкото подрънкване с пищовите и нелепите закани за "бойкот", "война" и т.н.

Така, както гръцкото море ни е еталон, във футбола на южната ни съседка имаме и настолен пример как определени клубове сами си търгуват правата, защото не са доволни от колективния договор. Но там законът им го позволява. Тук не е така, защото никой не е повдигал дебата за това. Говорят се общи приказки как на грандовете трябва да се дадат повече пари и дотам. И, разбира се, идва отпор от малките, които са по-многобройни и нямат никакъв интерес от развалянето на колективния договор.

В цялата работа има два важни, макар и странични нюанса. Натрапва се впечатлението, че т.нар. "телевизионна война" в българския футбол не се води на принципна, а на лична основа. Ясно е, че има монополист, но тази работа няма нищо общо с парите, за които претендира Левски. Сираков иска между 2 и 4 млн. лева, с които е пределно наясно, че няма как да се оправи. Той обаче извърта нещата така, че едва ли не му се пречи да вземе тези пари. Което е пълен нонсенс. На Левски му пречи законът, а не Домусчиев. Просто това е удобната мантра. Същият бе "телевизионният бунт" и на Гриша Ганчев - той беше срещу монополиста, а не срещу средата, позволила му да се превърне в такъв.

И Левски, и ЦСКА са достатъчно влиятелни обществени институции, имат лобита навсякъде във властта, дори парламентарни фенгрупи - какво им пречи да инициират законопроект, който да им реши генерално проблема? Защото сегашните вопли са мимикрия. Какъв телевизионен договор да очакват, при положение, че БФС е в ръцете на монополиста, а законът е дал правата на БФС? Просто и ясно е - трябва да се тръгне от закона.

Другият детайл е какво всъщност иска да постигне Сираков и как точно си ги представя нещата. Не сме чули нищо конкретно по тези въпроси. Чухме само претенцията за споменатите суми (между 2 и 4 млн. лв) - само че при настоящия договор това би означавало, че ако Левски и ЦСКА вземат по 2 млн. лв., за всички останали ще остане 1,5 млн. Ясно е, че няма как да стане.

Другата хипотеза - да предположим, че законът го позволи, Левски сам тръгне да излъчва мачовете си и по подобие на ПАОК ги пусне чрез pay per view в собствените си медийни канали. Ако приемем, че тимът има 20 домакинства на сезон, то - за да достигне приходи от 4 милиона лева (или около 50 процента от бюджета по твърденията на самия Сираков), то поне 50 хиляди души трябва да платят поне по 4 лева за всеки мач.

Реалистично ли е да се случи? Не е ясно, но звучи рисковано. Интересът към ключовите мачове е голям, но дали толкова широка аудитория ще се бръкне за двубои срещу Етър, Дунав или Ботев (Враца). Съмнително е, да не кажем абсурдно. А дори в началото да проработи заради ентусиазма, постепенно интересът неизбежно ще падне.

Или както се казва, внимавай какво си пожелаваш. Защото може да се случи.

Най-четените