Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Конте рискува репутацията си, за да успее там, където Моуриньо се провали

Две години след като Тотнъм реши, че е необходим доказан завоевател на скамейката, правилният човек беше намерен. Макар да се оказа различен от първоначално избрания Снимка: Getty Images
Две години след като Тотнъм реши, че е необходим доказан завоевател на скамейката, правилният човек беше намерен. Макар да се оказа различен от първоначално избрания

Когато Даниел Леви се похвали с назначаването на Жозе Моуриньо през ноември 2019 г., той смяташе, че получава един от най-добрите мениджъри в света.

Вярваше, че е избрал доказан победител, способен най-сетне да качи Тотнъм на върха. Естествено, Леви грешеше и това коства на Тотнъм мястото в Шампионската лига - пропилян сезон в момент, когато някои от най-изтъкнатите играчи на Спърс се намират в пикова възраст.

С две години закъснение президентът на "шпорите" най-сетне получи това, което си мислеше, че е придобил още тогава.

Защото Моуриньо вече не беше сред най-добрите в света, когато получи треньорския пост на "Тотнъм Хотспър Стейдиъм". Но Антонио Конте несъмнено е сред тях.

В момента италианецът е най-добрата гаранция за победи, която един отбор може да получи, ако изключим Джосеп Гуардиола.

През последните 10 години само Пеп има повече шампионски титли във водещите първенства на Европа. За това десетилетие Конте прекара седем сезона в клубния футбол и стана шампион пет пъти с три различни отбора.

Не говорим за бивше величие като Моуриньо, а за човек в разцвета на треньорската си кариера.

След като уволни Специалния, Даниел Леви доста говореше как Тотнъм ще се завърне към своето ДНК, ще заложи на атрактивния футбол, ще се довери отново на млади играчи. Целта беше носталгично настроените фенове да си припомнят далеч по-щастливите времена при Маурисио Почетино.

И да им се внуши, че бъдещето може да изглежда по подобен начин.

Но привличането на Конте предлага съвсем различно обещание.

Защо да се опитваш тепърва да градиш с план за 3-4 години напред, когато можеш да преследваш големите цели сега и веднага? 

Защо да се мъчиш да върнеш миналото или да чертаеш бъдещето, щом можеш да заложиш всичко на настоящето?

Когато Тотнъм назначи Нуно Еспирито Санто през юни, изглеждаше странно, че изборът пада върху човек, който не само не отговаря на обещанията за стила на игра, но и няма минало на победител, гарантиращ трофеи.

Конте обаче е различен и за него си заслужава човек да наруши обещанията си.

Лесно би било да се каже, че той печели само защото тренира успешни и скъпоструващи отбори - но ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че може би истината е точно обратната.

Може би тези отбори са успешни точно защото треньор им е италианецът.

Когато Антонио Конте пое Ювентус през лятото на 2011 г., грандът от Апенините не беше печелил легитимна титла от 2003-та. Но под ръководството на бившия халф спечели три поредни, като една от тях беше постигната след най-успешния сезон в историята на Серия "А" (33 победи, 102 точки).

Тогава треньорът напусна, за да поеме националния отбор на Италия.

Челси го върна в клубния футбол през 2016/17, точно след като лондончани бяха завършили най-лошия си сезон от 20 г. насам (по едно съвпадение, започнал под ръководството не на друг, а на Моуриньо).

На "Стамфорд Бридж" Конте доказа, че е мениджър, способен да носи мигновени успехи и веднага спечели титлата.

През следващия сезон беше уволнен от Роман Абрамович, но не и преди да донесе една Купа на Англия във витрината на клуба.

Постиженията на наставника продължиха, когато се завърна в калчото и пое Интер с едничката цел да сложи край на хегемонията на Ювентус в италианския елит. Във втория му сезон това наистина се случи и Интер грабна първото си Скудето от 2010-а насам.

Очевидно става въпрос за човек, който не се страхува от предизвикателствата и няма проблем да се заема с колосални задачи. Накрая той печели, но това не означава, че работата е била лесна и че всичко е било в негова полза от самото начало.

Е, вероятно съставът, който наследява сега от Нуно, и то в свръхконкурентната Висша лига, му обещава много по-трудна мисия от всички досегашни.

Но да не забравяме, че в Тотнъм някои съставки за успешен тим са налице, макар от известно време това да не си личи.

Спърс все още притежават двама от най-добрите нападатели в Премиър лийг, Хари Кейн и Хюн-Мин Сон, които се намират в идеална футболна възраст и имат достатъчно дългосрочни договори.

В Тотнъм все още е и едно опитно ядро от играчи като Уго Лорис, Ерик Дайър и Пиер-Емил Хьойберг. Там е и Кристиан Ромеро, един от най-обещаващите млади защитници в света. 

А халфовете Танги Ндомбеле и Джовани Ло Селсо разполагат със страшно много потенциал, макар че до момента не успяват да го разкрият с екипа на Тотнъм.

Дори само наличието на Кейн и Сон е достатъчна причина да заложиш на мениджър, носещ успехи в краткосрочен план.

Футболисти като тях двамата не се срещат често, а за щастие им остават още поне няколко години на високо ниво.

Какъв би бил смисълът Тотнъм да разполага с Кейн и Сон, ако назначи треньор, който ще гради състав за след 3-4 години?

Пристигането на Конте дава надежда за нещо, което изглеждаше изгубено: възможността двамата звездни нападатели отново да бъдат част от печеливш тим.

Остава италианецът да намери как от група добри играчи да направи отбор. Успявал е неведнъж.

През последните две години това, което най-отчаяно липсваше на Тотнъм, беше ясна футболна идентичност.

Тези играчи се нуждаят от план как да атакуват, трябват им инструкции на тренировъчното игрище, трябва им мениджър, в който да повярват, за да изпитат чувството на споделена обща цел. Някои от тях просто искат някакъв тактически план, който да ги спечели.

Те имаха всичко това при Почетино, макар че когато дойде финалът на Шампионската лига през 2019-а, нещата с аржентинеца вече бяха започнали да ерозират.

Да се опитваш да накараш един и същ състав да играе по един и същ начин година след година понякога се оказва изтощаващо упражнение за всички замесени.

Тогава Моуриньо се появи на мястото на уволнения Почетино и това беше най-големият риск на Леви. И в крайна сметка най-неуспешният.

Нито статутът на Тотнъм като клуб се промени, нито някой от бленуваните трофеи беше спечелен. Методите на Моуриньо бяха овехтели в сравнение с тези на предшественика му, играчите усещаха, че липсва план в атака, липсва интензивност в тренировките.

Повечето от тях не реагираха добре на психологическите провокации на португалеца, предназначени да ги стимулират да дават повече от себе си. 

Вместо да направи последната крачка към печеленето на купи, Тотнъм западна още повече.

Идването на Нуно Еспирито Санто през юни сякаш единствено засили процеса.

Откъм игрови облик Спърс съвсем избледняха и се превърнаха в дезинтегрирана група от индивидуалности, носещи се по течението.

Вместо да очакват смислени инструкции от тъчлинията, те просто разчитаха Кейн или Сон да измислят нещо на терена.

Всичко това трябва да отиде в миналото.

Защото след две сгрешени треньорски назначения, Антонио Конте изглежда като голяма стъпка в правилната посока. Изглежда като стъпка, която си заслужаваше чакането. 

Част от парчетата, необходими за пъзела, вече са налице, други ще бъдат добавени през януари или през лятото.

Останалото ще трябва да бъде свършено от Конте и екипа му, за да се превърне Тотнъм в повече от сбора на съставните си части.

Италианецът беше интервюиран за работата още преди пет месеца и беше впечатлил клуба с намеренията си да подобри физическата кондиция на Тотнъм и организацията на терена.

Такъв е футболът на Конте - подчинен на организацията, агресията и интензивността. А набор от методи демонстрират на играчите как да отговорят на изискванията. Тези изисквания са високи, а който не се справя, отпада от плановете, независимо от името му.

Нещо такова "шпорите" смятаха, че получават в лицето на Моуриньо, но откриха, че футболът на португалеца е подходящ повече за една отминала ера от началото на 2000-те.

Две години след като Леви реши, че е необходим доказан завоевател на скамейката, правилният човек беше намерен. Макар да се оказа различен от първоначално избрания.

Конте е на "Тотнъм Хотспър Стейдиъм" за най-голямото си предизвикателство до момента, подлагащо на риск цялата му досегашна репутация.

Но той е способен да направи това, което Моуриньо не успя - стига да спечели на своя страна футболистите и те да отговорят на безмилостните му изисквания.

Най-четените