Ромелу Лукаку отдавна искаше да има за треньор Антонио Конте.
Когато Белгия загуби от Италия в една контрола преди Евро 2016, нападателят забеляза, че италианците надиграха неговия отбор по всички параграфи. Тогава именно Конте водеше националния тим на страната си и от онзи случай датира желанието на Лукаку да разбере какво е да тренираш под ръководството на специалиста.
Желанието, оказва се, е било взаимно, и то от доста време. Още откакто Конте беше в Ювентус, а после в Челси. И в двата случая той не успя да доведе Лукаку, като на "Стамфорд Бридж" получи Алваро Мората и после разкритикува Жозе Моуриньо, че пропилява таланта на Ромелу на "Олд Трафорд".
Сега никой не може да обвини Конте, че е говорил празни приказки. Той работи с белгийския голмайстор от този сезон, в който Лукаку директно се изстреля в топ 3 на реализаторите в Серия А и повтори постижението на Кристиано Роналдо от 14 попадения в първите си 20 мача. Мощният таран е от топ играчите в калчото в дебютния си сезон и държи Интер в борбата за титлата.
Очевидната химия между треньор и футболист е най-лесното обяснение за формата на Лукаку, но зад това се крие и нещо много повече: Конте възроди играча, защото му даде правилната диета, натовари го с най-бруталните тренировки в живота му, намери точната схема за него и го мотивира както никой друг.
"Винаги съм казвал, че Лукаку е суров диамант. Сега мога да започна обработката", обяви Конте след пристигането на белгиеца. Ромелу може би не знаеше, но го очакваше най-суровият месец в неговата кариера.
Просто тренировъчната система на Конте е най-бруталната в съвременния футбол. Той е един от малкото, които все още залагат на двуразови тренировки дори по средата на сезона. Но това дори не е най-лошото - Антонио е като лошият учител по физическо, който ти хвърля топката чак в края на урока, след няколко часа физически натоварвания.
Преди 4 г. репортери на ESPN шпионираха какво прави Конте със своя отбор за загрявка:
100-метров спринт за 20 секунди, после 20 секунди почивка, после нов спринт, общо 7 минути
75-метров спринт за 15 секунди, после 15 секунди почивка, после нов спринт, също 7 минути
50-метров спринт за 10 секунди, после 10 секунди почивка, после нов спринт, пак 7 минути
Общо към 45 спринта и 3 км тичане за 21 минути. Цялата тренировка продължава два часа.
"От такава тренировка не се изморяваш, а направо умираш", коментира Джорджо Киелини.
За Лукаку е било дори по-сложно, защото през лятото той тежеше 104 кг и се придвижваше тежко по игрището, за което получи много критики в Манчестър Юнайтед. За да вкара новодошлия във форма, Конте го е натоварвал повече от другите и вероятно затова Ромелу контузи гърба си в началото на кампанията.
"Всички казват, че големите физически натоварвания са в Англия, но никъде не съм тренирал както в Италия. След две седмици се оплаках на агента си. Изглеждах скапан на тренировките, но никой друг не недоволстваше, всички се справяха. Треньорите ми се смееха. Но Конте винаги е там, винаги изисква максимума от теб, зарежда те с енергия и никой не се предава. Затова играем най-интензивно от всички (да, Интер е първи по пробягани километри в Серия А, б.р.). Изглежда тук най-сетне ще разкрия потенциала си", отбеляза нападателят.
Само с тренировки обаче не става и затова Конте подложил Лукаку на стриктен хранителен режим, базиран на средиземноморската диета.
"Почти нищо не забранявам. Просто откривам правилния баланс между въглехидрати, протеини и мазнини. С този режим играчите се контузват по-рядко и мислят по-бързо", категоричен е специалистът.
Лукаку свалил три килограма за седмица и половина, с които нагодил теглото си към изискванията на треньора.
В Евертън белгиецът е тежал 94 кг, за да може да нахлува в празните пространства зад защитата. При Моуриньо в Юнайтед обаче играеше с гръб към вратата и качи теглото си. Конте изисква баланс между сила и издръжливост, така че Лукаку поддържа тегло между 98 и 101 килограма (при ръст от 191 см).
Що се отнася до тактическата роля на нападателя, Конте винаги е бил класик: обича схемата с двама различни по профил нападатели, един "лек" и един "тежък" таран. Първият е подвижен, търси празните пространства, помага при пресата. Другият играе с гръб към вратата и е по-статичен.
Наставникът вече имаше перфектния "лек" нападател в Интер в лицето на Лаутаро Мартинес и просто трябваше да постави Лукаку във втората роля, нали така? Все пак Ромелу вече беше изпълнявал нужните функции и изглеждаше идеален за целта.
Но Конте избра нещо друго, с което разкри Лукаку като един от най-разнообразните нападатели на Ботуша и в цяла Европа.
Треньорът знаеше, че под обвивката на тежкия таран се крие необикновено интелигентен играч, който разбива стереотипите с хитра смяна на позиция, блестящи подавания и игра в името на отбора. Лукаку се движи във внимателен синхрон с ритъма на отбора, освобождава много пространство и почти винаги е отворен да получи подаване.
Заради него Конте изостави познатия си модел и изгради система с двама динамични нападатели, които си разменят ролите. Лукаку и Лаутаро никога не са на едно и също място и поддържат определена дистанция помежду си. Така само с двамата Конте успява да разтяга противниковата защита, да създава пространства между линиите и възможности за бързи контраатаки.
Ромелу и Лаутаро си сменят ролите в зависимост от ситуацията. Те могат да пресират заедно, а когато Интер владее топката единият от двамата може да търси пространства, а другият да се старае да е открит и да получи от човека, който в момента е с кълбото.
Също така, и двамата могат да нападат с лице към вратата, като който от тях не е с топката цели да повлече защитниците със себе си и да отвори пространство на другия.
Може би най-голямото доказателство за интелигентността на Лукаку не са 16-те му гола през сезона, а 216-те възвърнати топки.
Лукаку най-много от всички нападатели в Серия А допринася за това отборът му да си върне топката, когато тя е във владение на противника. Това е особено значимо: в Серия А се броят не само случаите, когато играчът лично е отнел топката, но и отборните отнемания, в които футболистът е взел участие - а Лукаку с умния си избор на позиции влияе особено много и без директните си намеси.
"В Италия всичко е подчинено на тактиката и това му харесва", пише за него журналистът Рори Смит. "Той самостоятелно упражнява на тренировки тактическото придвижване. И сам анализира видео, индивидуално се готви за всеки съперник и изучава слабостите на всички защитници в лигата. Лукаку нарича английския футбол хаотичен, а в Италия всяка крачка трябва да бъде обмислена - това ти помага да се развиваш".
"Лукаку е може би най-важният футболист на Интер. Всичко е изградено около него, не само заради физиката, но и заради интелигентността му", добавя бившият защитник на Милан Леле Адани.
Както може би е неизбежно за един нападател на Интер, белгиецът е сравняван с Феномена Роналдо, но приликите не са много.
И двамата обичат да се изнасят на фланга и да пробиват с лице към вратата, но Лукаку пази топката с мощ, а не толкова с пъргавост и бързина като Роналдо. Освен това той не е хищник и не избира права траектория към вратата, а винаги взима предвид къде е Лаутаро и търси траектория, която не позволява на защитата да се групира на едно място.
Естествено, Лукаку не е на нивото на Феномена като цяло, пък и все още е доста критикуван. Например, че 11 от 16-те му гола са срещу съперници от втората десетка в класирането. Но за футболните ценители е истинска наслада да го наблюдават с екипа на Интер, независимо колко и на кого вкарва.
Рядко може да се види "лек" и "тежък" таран в едно, плюс голов инстинкт, необикновена мощ, но и игра за отбора, и изключителна интелигентност, старание и себераздаване.
В Англия Лукаку беше започнал да тъпче на едно място - но в Италия откри треньора, който може да разкрие и използва всичките му заложби. Затова този Интер е способен да стигне далеч.
