Преминаването на Трент Александър-Арнолд в Реал Мадрид вече се счита за почти сигурно.
Редица източници от Англия, Испания и други страни потвърждават, че защитникът е пред подписване на 5-годишен договор с мадридския гранд и ще играе на "Сантяго Бернабеу" през следващия сезон.
През лятото той ще стане свободен агент, тъй като договорът му с Ливърпул изтича, и Реал ще го привлече без трансферна сума - с което ще бъде поставен краят на една дълга сага около бъдещето на английския национал.
Александър-Арнолд е считан за един от най-добрите десни бекове в света и напускането му ще бъде удар за неговия роден клуб.
Трент е местно момче и още от 6-годишен е в академията на Ливърпул, а в ерата на Юрген Клоп беше основна фигура при спечелването на 7 големи трофея.
По всяка вероятност той ще завърши сезона с втора титла от Висшата лига и ще си тръгне като победител - но някои фенове вече се обърнаха срещу него и при изпращането му няма как да липсва известна горчивина.
Пътят на един играч от Ливърпул до Реал Мадрид е бил изминаван неведнъж и не е никаква изненада. Но е път, който остава болезнен за привържениците.
Все пак Реал Мадрид е традиционен съперник на мърсисайдци в Европа и в последните години ги победи в два финала от Шампионската лига. А редовно има навика да изкушава и най-добрите им играчи, понякога успешно, друг път не.
Навремето Стивън Джерард устоя и запази емблематичния си статут сред публиката, а неговият роден Ливърпул си остана единственият му клуб в Европа.
Притегателната сила и кралското високомерие на Реал обаче продължават да лишават Ливърпул от топ играчи - и даже не говорим само за тези, които си тръгнаха от "Анфийлд". Джуд Белингам например можеше да кара втората си година край река Мърси, ако не беше предпочел офертата на "Белия балет".
Сагата с Александър-Арнолд най-често е сравнявана със случая на Стив Макманаман, който се възползва от правилото "Босман" през 1999 г., за да си уреди преминаването в Реал.
През депресиращия за Ливърпул период в края на 90-те клубът продължаваше да се радва на своя блестящ юноша Макманаман, който обаче отказа да подпише нов договор и беше обвинен в предателство по време на последните си месеци с червения екип.
Често обвинение беше, че халфът е ощетил своя клуб, напускайки като свободен агент без трансферна сума. Със същите упреци сега ще се сблъска и Александър-Арнолд.
Разликата е, че бранителят наистина успя да спечели всичко преди да си тръгне, докато при целия си талант Макманаман беше успял да допринесе само за една Купа на Англия и една Купа на лигата.
През лятото на 1999-а Ливърпул беше в процес на преизграждане под ръководството на Жерар Улие и беше далеч зад Манчестър Юнайтед и Арсенал в развитието си.
В същото време, Реал даваше на Макманаман голямата за онова време заплата от 65 000 паунда седмично.
Оказа се, че англичанинът ще взима тези пари, за да бъде предимно луксозна резерва в един безспорно звезден и печеливш състав.
Макар че никога не се превърна в основна фигура, неговият принос беше налице през четирите му години на "Бернабеу", не само заради гола срещу Валенсия във финала на Шампионската лига през 2000 г.
Полузащитникът прие да промени своята роля и вместо да е солист като в Ливърпул, засвири втора цигулка на по-актуални звезди.
Привличането на Луиш Фиго през лятото на 2000 г. от Барселона за рекордна сума постави Макманаман на кръстопът и той започна да върши черната работа не само на Фиго, но скоро и на Зинедин Зидан и останалите "галактикос".
В новото си амплоа англичанинът успя да се задържи още няколко години и да спечели втори път Шампионската лига, преди мястото му съвсем да изстине след привличането на Дейвид Бекъм.
По ирония на съдбата, сънародникът на Мака в крайна сметка трябваше да се примири да играе подобна на неговата роля.
20 години по-късно Стив разказа, че е решил да напусне Ливърпул, тъй като е бил разочарован от отношението на клуба.
А тогава, в годините след трансфера си, даваше по-лесно обяснение: "В Ливърпул беше страхотно, но не напуснах особено млад. Тръгнах си като бях на 27, след над 10 години в отбора. Ливърпул е мъничък град в сравнение с Мадрид".
Александър-Арнолд ще навърши 27 през октомври.
И докато Стив Макманаман успя да извлече най-доброто от престоя си в испанската столица, същото не може да се каже за Майкъл Оуен, който измина неговия път през 2004 г.
Нападателят, също юноша на Ливърпул, се сблъска с вече познатите упреци, че зарязва родния си клуб.
Реал плати за него 8 млн. паунда, за да го направи част от галактическата си ера, но тогава контузиите бяха започнали да мъчат Оуен и той не беше същият експлозивен футболист, изгрял още като тийнейджър.
Освен това, трудностите с адаптацията и конкуренцията на Раул Гонсалес и Роналдо също не позволиха на Майкъл Оуен да заблести напълно.
След приличен сезон с 13 шампионатни гола в 36 мача (повечето като резерва), Оуен се надяваше да се върне в Ливърпул, но си остана само с надеждите.
Мениджърът Рафа Бенитес не се нуждаеше от него и затова завръщането му в Англия стана факт със злополучен трансфер в Нюкасъл.
По-късно Оуен призна за ежегодни разговори по телефона с Джейми Карагър с въпроси дали актуалният мениджър на Ливърпул би имал интерес към него: "Питах го "Рафа иска ли ме? Кени иска ли ме? Брендън иска ли ме?" Обстоятелствата ми пречеха да се върна... но всъщност вече не бях играчът от преди и те просто не ме харесваха. Вече не бях достатъчно добър".
Болезнено е Реал да ти отнеме две местни момчета, но загубата на Чаби Алонсо през 2009-а също не беше приятна.
"Имаме най-добрата халфова линия в света", скандираше невероятната публика на "Анфийлд", радвайки се на триото Джерард - Алонсо - Хавиер Масчерано.
Но първо трябваше да изпрати испанеца, а година по-късно и аржентинецът напусна, за да отиде в Барселона.
В случая с Алонсо Ливърпул поне взе добри пари - 30 млн. паунда. Те бяха предложени от президента на Реал Флорентино Перес, когато той беше разбрал, че мърсисайдци имат нужда да продават, защото финансите на американските собственици Том Хикс и Джордж Джилет бяха започнали да се изчерпват.
Алваро Арбелоа също премина от Ливърпул в Реал през 2009 г., но при него говорим за юноша на "кралете", който днес е уважаван треньор в школата на клуба.
Загубата на Чаби Алонсо беше далеч по-разочароваща, защото той беше изиграл най-добрия си сезон през 2008/09 и Ливърпул за малко щеше да стане шампион.
Испанецът се превърна във водеща фигура в следващата ера на доминация в Реал, а после спечели няколко трофея и с Байерн Мюнхен.
Както в случаите с Макманаман, Оуен и Александър-Арнолд, аурата на Реал Мадрид се беше оказала твърде силна, за да се устои на нея.
Остава да видим дали всички заслуги на Трент до момента ще бъдат достатъчни, за да убедят феновете да му простят за решението.
