Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лудогорец продължава да мечтае, но България не мечтае заедно с него

Лудогорец продължава да мечтае, но България не мечтае заедно с него Снимка: Lap.bg

Лудогорец беше близо до голямата мечта - толкова близо, колкото не е бил през последните години.

А България имаше отбор на прага на груповата фаза в Шампионската лига и малко не достигна да видим отново наш състав в най-класния клубен турнир.

За българския фен обаче не изглеждаше двубоят Лудогорец - Малмьо на "Хювефарма Арена" да е някакво особено значимо събитие.

Съвсем очаквано, мачът предизвика предимно чувства на ненавист или на цялостно безразличие, с които вече обичайно свързваме появите на Лудогорец на европейската, пък и на българската сцена.

Неизменният от цяло десетилетие български шампион се бореше за трето влизане в групите на Шампионската лига след тези през 2014/2015 и 2016/2017 и се оказа неочаквано близо до него.

Неочаквано, защото този обновен отбор далеч не е най-силният в историята на "орлите". В него голмайстор №1 на клуба Клаудиу Кешеру е безжалостно изолиран и изобщо не попада в отбора за големите мачове.

Треньорът пък е амбициозен, но все още недоказан на европейско ниво ентусиаст, за когото Лудогорец е връх в кариерата (и най-вероятно ще си остане такъв). 

Даже и достигането до финалния квалификационен кръг не изглеждаше много възможно, тъй като преди Малмьо съперник беше гръцкият гранд Олимпиакос, редовен участник в груповата фаза на Шампионската лига.

Разградчани обаче надскочиха очакванията. 

Във вторник вечер на своя стадион те проявиха твърдост и настойчивост, показаха задружност, имаха и необходимата доза късмет, за да победят Малмьо с 2:1.

Един гол не им достигна, за да вкарат срещата в продължения срещу доста силния съперник. Затова и още повече ще съжаляват за загубата с 0:2 в първия мач, когато изобщо не приличаха на себе си.

Да, и в двата мача Малмьо показа повече футболни качества от "орлите", но въпреки това беше притиснат до стената в послeдния половин час на "Хювефарма Арена" и можеше да бъде наказан.

Този път Лудогорец не успя, но му предстоят групи на Лига Европа и европейски футбол поне до края на годината, а през следващия сезон ще последва нов опит за влизане сред най-добрите - тъй като и този път едва ли ще се намери кой да оспори шампионската му титла в родния шампионат.

В момента в Разград разполагат с един скъпо окомплектован, но все още неизбистрен състав от солидни футболисти, но без големи звезди. 

Въпреки всичките му несъвършенства, този отбор притежава потенциал за развитие и при благосклонен жребий следващия път, като нищо може да успее да нахлуе при най-големите. 

Но тук идва и въпросът - каква част от футболна България би се зарадвала на един такъв иначе безспорен триумф на родния футбол?

Защото отдавна вече около Лудогорец липсва ентусиазъм из страната - дори когато тимът представлява България на големите европейски сцени.

Разбира се, че в града и в региона има запалянковци, които искрено съпреживяват с любимия си отбор. Но дори там отсъства каквато и да е еуфория при пренасищането с 10 поредни шампионски титли.

Настоящият състав пък се напълни с неизвестни чуждестранни футболисти, които идват и си отиват бързо, без да оставят следа като тази на Марселиньо, Моци или Кешеру. 

Българското присъствие сред титулярите в момента е съставено най-вече от бившите играчи на ЦСКА Антон Недялков и Кирил Десподов и няма как да породи особени симпатии.

Няма как и да убеди, че това, което е добро за Лудогорец, е добро и за българския футбол. Че серийният шампион е "национална кауза", за каквато опитваше да се представи преди години.

Няма кой да убеди българската публика в това. И причините са всеизвестни.

След десетилетие хегемония стана пределно ясно, че европейските успехи на Лудогорец не допринасят за подобряване на българския футбол.

Докато титлите отиват в Разград при немощна конкуренция във вътрешното първенство, футболът ни затъва.

Някога хората искрено се радваха, когато Лудогорец участваше в евротурнирите, водеше в София Реал Мадрид, Ливърпул и Арсенал и изнасяше атрактивни мачове срещу тях.

Постепенно върху клуба все по-яростно започна да се излива омразата, заради естественото разочарование на останалите отбори и техните фенове от доминацията на новото явление, но и заради услужливото отношение на БФС, съдиите и всичката държавна власт към собственика Кирил Домусчиев.

Пипалата на бизнесмена отдавна задушават в хватката си целия български футбол.

И всички виждаме как се отразява това на интереса към този иначе толкова любим на българите спорт.

Сега Лудогорец е диктатор на местна почва, напълно недостижим във финансово отношение за всички останали отбори в България, и прави каквото е необходимо, за да се домогва сезон след сезон до големите пари в евротурнирите.

Но целият този процес се е превърнал в рутина и вече предизвиква даже не толкова ненавист, колкото апатия.

Затова, докато Лудогорец продължава да мечтае за големи европейски вечери, България не мечтае заедно с него.

Най-четените