Реал Мадрид няма да запомни с добро сезон 2024/25.
Мадридският колос ще завърши кампанията без голям трофей, а това изглеждаше немислимо преди 12 месеца, когато Реал беше на върха в Испания и Европа и щеше да прибави към състава си може би най-добрия футболист в света.
В края на миналия сезон тимът на Карло Анчелоти записа славен дубъл, спечелвайки Ла Лига и Шампионската лига. Очакваното привличане на Килиан Мбапе трябваше да гарантира една цяла ера на доминация, а в атака беше прибавен и бразилският вундеркинд Ендрик, който беше многообещаваща инвестиция за бъдещето.
Но както неведнъж сме се убеждавали, поставянето на голяма звезда в печеливш отбор невинаги гарантира още успехи и често има обратен ефект.
Цял сезон Реал Мадрид разчиташе само на отделни проблясъци, редовно беше надиграван от най-класните съперници и бързо стана ясно, че е състав с дълбоки проблеми и сериозни дефицити на ключови позиции.
Анчелоти така и не успя да открие работещ тактически вариант с всичките звезди на терена и ще плати за това с работата си, тъй като от новия сезон ще бъде заменен с Чаби Алонсо.
А силното индивидуално представяне на Мбапе не може да замаскира факта, че присъствието на нападателя наруши баланса при "белите" и ги направи по-уязвим отбор от преди.
Показателни бяха изненадващите думи на вратаря Тибо Куртоа след отпадането от Арсенал в Шампионската лига.
Мадридчани отстъпиха твърде безславно с общ резултат 1:5, а след реванша вратарят отбеляза: "Днес направихме много центрирания, но тази година нямаме Хоселу - нямаме чистокръвен централен нападател".
Парадоксално е, че въпреки присъствието на голмайстор като Мбапе, на Реал липсваше 35-годишният жокер от предходната кампания, който се изявяваше като типичен хищник в пеналта.
Естествено, Хоселу не притежава известността и звездната слава на французина, затова и не се вписва в концепцията на президента Флорентино Перес за Кралския клуб.
За Перес знаем, че има навика да поставя галактическия блясък над деликатната отборна химия, когато прави големите си трансферни ходове.
Успехите в предните години до голяма степен се дължаха на решението на боса да остави изграждането на състава в ръцете на главния скаут Хуни Калафат.
Бразилецът доказа уменията си, разгръщайки план за внимателен подбор на точните играчи, повечето от тях млади и пълни с потенциал. Това доведе до възраждане на Реал Мадрид без гигантски харчове за селекция в период, в който клубът вече отстъпваше финансово на най-богатите си конкуренти.
Дойде обаче моментът да бъде привлечена нова голяма звезда, и то такава, от която нямаше особена нужда във футболно отношение.
Килиан Мбапе е олицетворение на представата на дон Флорентино за футболната игра и поразително напомня на други решения на президента в миналото - като например привличането на Дейвид Бекъм през 2003 г.
Англичанинът беше поредният диамант в галактическата колекция на Перес, но продажбата на недооценения опорен халф Клод Макелеле и замяната му с Бекъм е сред най-пагубните селекционни ходове, които някога сме виждали в топ клуб.
Верен на себе си, през миналото лято президентът нямаше как да пропусне възможността най-после да вземе Мбапе, когото преследваше години наред.
А така необходимото подсилване на защитата и халфовата линия трябваше да почака.
Не беше толкова трудно да се предвидят последиците и те бяха очаквани от мнозина.
Не липсваха предупреждения, че Мбапе няма очевидно място в схемата на Реал и интегрирането му изисква компромиси и рискове. Мненията идваха от анализатори, специалисти, обикновени фенове, а ако се вярва на някои информации - опасения е имало и сред ръководните фактори в клуба.
И макар че френската звезда бележи редовно, особено през втората част от сезона, "кралете" не изглеждат по-силни с него на терена.
Реал притежава едно от най-добрите леви крила в света в лицето на Винисиус Жуниор и на първо място имаше нужда да замени един от най-добрите халфове - отказалия се миналата година Тони Кроос.
Анчелоти обаче получи още един нападател, който предпочита да оперира в лявата част на атаката и не притежава позиционните навици на типичен №9.
Нуждата да бъде интегриран Мбапе означаваше, че и самият той, и няколко от съотборниците му ще трябва да бъдат преместени на позиции, които не са им любими.
Би било нечестно да се критикува самият французин, който преодоля неубедителното начало на сезона, намери формата си на върха на атаката и се доказа като голова машина.
Мбапе постави рекорд за най-много попадения с екипа на Реал в дебютен сезон и дотук се разписа цели 40 пъти във всички турнири. Не може да се отрече и че с топка в краката продължава да бъде унищожителен за съперниците.
Но неговото присъствие принуди Джуд Белингам да заиграе по-назад и приносът на англичанина в атака намаля, както и този на Родриго. Бразилецът също предпочита да играе отляво, но за да запази мястото си сред титулярите оперира по десния фланг.
Вляво остава Винисиус, който обаче претърпя голям спад и напълно отстъпи водещата си роля в атаката.
Резултатът е, че при толкова талант в предни позиции, нападението на Реал изобщо не функционира по очаквания начин. А мястото на Мбапе до Винисиус създава допълнителни проблеми при пресата и играта в дефанзивен план, тъй като отборът вече има двама футболисти, които очевидно пестят усилия в отбрана.
Не е случайно, че точно след напускането на Мбапе, бившият му отбор Пари Сен Жермен е най-близо до спечелването на Шампионската лига и е фаворит в предстоящия финал с Интер.
Докато шампионът на Европа от миналия сезон страда при подсилването със звезда от такава безспорна величина.
Разбира се, проблемите на Реал са по-дълбоки и се простират отвъд фигурата на Мбапе, но той никак не помага за разрешаването на част от тях.
Прави впечатление, че "кралете" са надтичвани и надборвани в големите мачове и това беше поставено на фокус при двете загуби от Арсенал.
В първия мач на "Емирейтс" домакините пробягаха 12.7 км повече от Реал, а в реванша даже отстъпиха притежанието на топката и пак бягаха 8.5 км повече от съперниците.
Това няма как да е изненада, тъй като през сезона в Шампионската лига Мбапе и Винисиус са нападателите с най-малко пробягани километри средно на 90 минути - съответно по 4.97 и 5.47 км.
Когато имаш един такъв играч в състава, можеш някак да се справиш, разчитайки на раздаването на останалите. С двама такива обаче целият тим става далеч по-уязвим.
И деликатният баланс, поддържан майсторски от Анчелоти години наред, се оказа разбит на пух и прах.
Ред е на Чаби Алонсо да опита да разреши този ребус, който може и да бъде допълнително усложнен с пристигането на още една звезда - Трент Александър-Арнолд.
По всяка вероятност новият треньор ще получи и не толкова бляскави, но далеч по-необходими нови попълнения, с които да заздрави гръбнака на отбора.
Но на първо място Алонсо трябва да открие трайна и работеща формула за атаката и най-правилната роля на Мбапе в нея.
Нищо чудно именно това да се окаже определящо за успеха на наставника в безмилостната среда на "Сантяго Бернабеу" - където желанията на Флорентино Перес няма как да бъдат заобиколени.
