Реал Мадрид ще завърши сезона с нула в графата трофеи. Не броим Суперкупата на Европа, спечелена през август 2024 г., която си се води като заключение на миналия.
На Карло Анчелоти това за последен път му се случи в Евертън, което не е сензация, защото "карамелите" вдигнаха последния такъв преди 30 години.
Карло като цяло рядко завършва сезони "капо", а Реал - описан от Флорентино Перес преди няколко години като "машина за трофеи и резултати", също рядко го прави.
Не е в програмата.
Но понякога машините скърцат. Особено, когато човешка грешка е допуснала дисбаланс в калибрирането и настройките.
Четири дербита с Барселона, които бързо ще бъдат забравени от всеки фен на Мадрид. Разсъбличането на "Бернабеу" с 0:4 наесен можеше да се приеме като някакъв лош ден. Боят за Суперкупата с 2:5 бе направо срамен, за да дойде финалът за Копа дел Рей, когато Реал уж беше равностоен, но пак падна (2:3).
А в неделя вечер Барса би с 4:3 и във втория мач за първенство, за да направи 4 от 4 в Ел Класико сериала за сезона. Головата разлика: 16:7 за каталунците.
Ето затова титла няма как да има.
А и заради факта, че три кръга преди края Реал има 75 точки и може да направи максимум 84. За сравнение, в миналия, шампионски сезон, завърши с 95. Вкараните голове бяха 87, сега са 69.
Отстъплението има няколко бащи, като Карло е най-малко виновен за случилото се. И за нулата, която сигурно ще остави без сън феновете на Мадрид цяло лято.
Първата мина бе заложена още миналото лято. След триумфа за титлата в Испания и в Шампионската лига, Флорентино не направи трансферните ходове, които определено бяха необходими. Дали заради предоверяване в състава, дали заради добре познатата стратегия "повече Зидани, отколкото Павони", която се роди още при първия проект "Галактико"... Не е ясно.
Но привличането на Мбапе, подготвяно две години, бе златното фолио, което покри неизмитите чинии под него. Анчелоти ясно каза още по време на лятното турне, че централен защитник и централен нападател са приоритет, защото след Бензема реално Мадрид няма такъв.
И не беше взет нито един от двамата искани ключови нови.
Мбапе е великолепен играч, разбира се. Богатство.
Но е третото ляво крило със звезден статут и огромно его в състава. Дошлият точно като такъв Родриго се адаптира и играе вдясно, за да остане Вини вляво. И това работеше до миналия сезон. И двамата бяха на високо ниво, идеално се допълваха.
Но като дойде и Килиан... Три крила, от които трябва да сглобиш атака, а и да извадиш единия в определени мачове. Кой да излезе и как да ги подредиш?
Постепенно Анчелоти се справи с този проблем някак, играта потръгна и головете влизаха. Но за да блести ярко Мбапе, видимо помръкна Винисиус. А в големите мачове ти трябват всичките ти геймчейнджъри.
И още един такъв - Белингам, свали нивото този сезон, с изключение на някои конкретни мачове.Той вече не е скрита деветка и постоянно близо до вратата, а се принуждава да пресира и да е повече халф, отколкото оръжие в нападение.
Няма го Кроос, Модрич е с година по-възрастен, а като извадим Валверде, останалите немалко номинални централни полузащитници май не са готови да заменят тези двама кондуктори във влака на Реал.
Втората главна причина са контузиите, но и тук стигаме пак до свършеното на пазара.
Да, излязоха куп основни играчи, особено в отбрана. Това си беше епидемия и е обективен фактор за провала.
Но Мадрид започна сезона с реално петима защитници на ниво като за него - Карвалах, Милитао, Рюдигер, Менди, а в резерв и за запълване на празнини - Алаба. Всички те в определени периоди бяха или още са извън строя.
И когато се натрупаха травмите, се наложи да влизат хора от академията. А тя в последните години не се слави с някакви изключителни продукти. Раул Асенсио, Фран Гарсия, преквалифицираните Васкес, Валверде, Камавинга, Чуамени... Това е кърпеж, независимо колко добри са тези играчи и колко тактически знания имат.
Реал остана в битката за титлата до края, защото е Реал. И в Шампионската лига мина през Манчестър Сити, пак защото е Реал. Това бе причината да стигне и финал за Копа дел Рей, след като допусна конфузните четири гола на "Бернабеу" от Реал Сосиедад в полуфинала.
В това обяснение слагаме факторите: характер, емблемата, ДНК-то и бялата фланелка. И индивидуалната класа на Мбапе тук и там, на Белингам или Вини другаде... На шута на Валверде срещу Билбао, или на Арда срещу Хетафе. На чудесата на Куртоа много често.
Но това няма как да е достатъчно, когато играеш сезон в който се изправяш срещу най-силните отбори в Ла Лига и Шампионската лига.
Когато срещаш много силен, зареден с енергия и летящ към трофеи Барселона в испанското първенство. Както и мощен Арсенал, и далеч по-гладен Арсенал. Или ПСЖ след това, ако беше елиминиран английският съперник, или, да речем, Интер в Европа.
Още през есента се видя, че Реал я кара на индивидуални моменти, на опит на лидерите и треньора си. Но не и на отборен баланс, ясна идея и игра, в която нещата текат плавно и координирано.
Анчелоти с опита си покриваше дефицитите донякъде. Играчи извисиха ръст на непривични позиции - например Валверде, за да не се виждат други пробойни.
Но така няма да стане. Ясно е, че на Реал му трябват няколко футболисти на ключови позиции. Трябват му "футболни трансфери", а не брандингови такива. Трябва и дисциплина, а Чаби Алонсо може би е точният човек специално в това отношение.
Ако той успее да овладее звездната съблекалня и убеди отбора, че по неговия начин нещата ще се случат, доста голям е шансът наистина да стане. Защото качеството , потенциалът и авторитетът Реал го има. Както и опитът на играчи, които са серийни победители.
Но кадрово нещата трябва да се променят също, не само като дисциплина.
Не може в зоната на централния полузащитник изборът да е от петима-шестима играчи, но крайни защитници почти да няма. А централните да са само двама и половина (с честите травми на Алаба), без да броим наложения по принуда Асенсио. А на върха на атаката да няма чиста деветка, а няколко сходни като качества и характеристики, макар и супериграчи.
Комбинацията от пасивност на пазара, подценяване на проблемите и огромните кризи с травми на водещи играчи саботира този сезон.
Не е главният виновник Анчелоти и ще е жалко, ако човек с неговите футболни успехи, включително в този клуб, бъде запомнен със случилото се в последния му сезон там от феновете на Реал.
