Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Поправката "Ники Ми" и изчезващият вид "качествени българчета"

Поправката "Ники Ми" и изчезващият вид "качествени българчета"

Пак ни хвърлят прах в очите вместо истинска футболна реформа. Понякога изглежда, че хрантутниците начело на българския футбол няма с какво повече да ни изненадат. Те обаче винаги намират сили за нови безобразия.

Ето и сега - вместо тихо и кротко да се окопават на власт с всевъзможни административни врътки, върнаха на дневен ред втръсналия спор българи vs. чужденци. Накратко - на последното заседание на Изпълкома тайно било обсъждано орязване на така наречените свободни картотеки.

Предвижда се всеки клуб да разполага с максимум 15 вместо сегашните 25 футболисти от чужбина, като тези извън Европейския съюз да бъдат редуцирани от 5 на 3. Останалите квоти до 40 щели да бъдат резервирани за собствени юноши или за кадри на други отбори, играли у нас минимум 3 сезона в периода от 12 до 21-годишна възраст.

Преди да се вгледаме детайлно в смисъла от тази мярка, нека направим бърза справка.

Последният чиновнически напън за абсурдни регулации роди правилото, добило популярност като Поправката Ники Ми.

Работата беше там, че синът на тогавашния президент на БФС не успяваше да се пребори с конкуренцията на черногорския национал Милан Миятович в любимия Левски. И някак се стигна до "забрана за участието на вратари с паспорти от държави извън Европейския съюз в професионалния ни футбол от началото на състезателната 2020/2021 година".

Разбира се, с времето Ники Ми си върна формата /?/ и титулярното място, а родолюбивата идея оттече в канала. А помните ли задължителното изискване за поне млад български играч до 21 години в стартовия състав? Единствения ефект беше вълна от ранни контузии на иначе здрави и прави момчета.

И тогава, и сега ни пробутват заблудата, че на някого из офисите в Бояна наистина му пука за националния отбор.

Ако беше така, тези хора щяха да са освободили бюрата си още преди години, за да не нанасят повече щети. За начало - 15 чужденци може да означава 11 титуляри и 4 резерви.

Ако приемем, че даден клуб е решен да саботира развитието на българския футбол и на младите таланти, как точно дори и евентуалната промяна ще го върне в правия път? И от къде накъде изобщо се вменява вина на частни търговски дружества за провала на административния орган в основната му задача?

Собственици като Кирил Домусчиев и Гриша Ганчев имат за приоритет добри резултати, генериращи пари и съответно още по-добри резултати. Вероятно и те предпочитат това да се случва само с качествени българчета, обаче качествените българчета са изчезващ вид.

И все пак покрай десетките легионери в Лудогорец и ЦСКА се развиват имена като Доминик Янков, Кирил Десподов, Антон Недялков, Валентин Антов, Георги Йомов...

Чужденци има и в Локомотив Пловдив, но там лидерът се казва Димитър Илиев.

Когато по принуда заложи предимно на българи, Левски се озова в битката на изпадащите. А при влизането на първите свежи пари селекцията автоматично пак се обърна към попълнения зад граница.

Бодри лозунги развяват и в ЦСКА 1948, но там най-талантливото българче е на 40.

По темата обича да говори Венцеслав Стефанов. Чрез откровен расизъм, народни пословици и други примитивни подходи той редовно укорява колегите си, че не следват примера му да залага на "наши момчета". Вярно е, Славия развива сериозно школата си и дава път на своите продукти. Някои от тях осъществиха трансфер в страни със сериозен футбол.

Но нека бъдем обективни - кой от белите таланти блести по европейските терени? И без кой от тях не можем да си представим националния отбор?

Ясно, значи проблемът е някъде другаде и е далеч по-дълбок. Никой не спира клубовете с по-малки амбиции да инвестират в академиите си. Всъщност ако футболът у нас функционираше като истински бизнес, именно това щеше да е тяхната стратегия. Да произвеждат апетитна стока, която да пласират със сериозна печалба. В чужбина или поне на настървени ентусиасти като Домусчиев и Ганчев.

Така че пак ни хвърлят прах в очите вместо истинска футболна реформа.

Каква реформа ли?

Такава като в Германия или Белгия от началото на века. Или като във Франция след кошмара на "Парк де Пренс" през 1993 г.

Примерите са безброй, стига на някого наистина да му се работи. Ама работата не е като да отлагаш конгреси и да чакаш бюджета по програмите на ФИФА и УЕФА, нали? И, между другото - да сте чували за ограничение на чужденците в елитните клубове на Германия, Белгия, Франция? Или в която и да е друга футболна сила?

Най-четените