Изпускането на Тимо Вернер е тема номер 1 около Ливърпул през последните дни. Няма как да е иначе, след като трансферът на голмайстора на "Анфийлд" беше толкова близо. "Изпускането" обаче не е съвсем точно определение на случилото се. Изпуска се нещо, което искаш. А след месеците на огромно желание да има германския национал в състава си - Ливърпул просто се отказа от него.
Появиха се различни интерпретации на провалилата се сделка, но може би най-близо до истината е, че ръководството на "червените" сметна, че подобен ход би бил безотговорен предвид продължаващата пандемия от COVID-19.
Вирусът удари силно по джоба на футбола и играта ще прекара следващата година (поне) в състояние на финансова криза. Изобщо да не отваряме дума какво би било влиянието на една потенциална глобална рецесия или втора по-опустошителна вълна на инфекцията върху финансите на отбори. Но нека бъдем позитивни - и за здравето на хората, и за футбола.
Позитивизъм лъха и от доклада на Deloitte Football, който показва, че стратегията на Ливърпул е умна. Най-общо казано става въпрос за краткосрочно затягане на коланите, след което - излитане. Изчисленията като сухи числа и разсъжденията като анализи и прогнози изтъкват това, което инстинктивно знаем: замразяването осакатява финансите на спорта. Но и нещо друго. Някои от институциите, като Ливърпул, са по-добре подготвени да се справят в трудната ситуация.
Deloitte предвижда, че клубовете от Висшата лига много бързо ще стъпят на крака, когато ситуацията се нормализира.
От авторитетната консултантска компания изтъкват и още нещо - част от приходите от ТВ правата са изтласкани във финансовата 2020/21, което ще е от помощ на отборите.
Всъщност 2020/21 се очаква да бъде годината с най-висок ръст на приходите на клубовете от английския елит, което им дава надежда, че ще се възстановят от огромните загуби, които претърпяха през този сезон.
Такава благоприятна прогноза поражда интересни въпроси. Като този дали Ливърпул не трябва да се хвърли на "по-евтиното" и да използва ситуацията, за да взима футболисти като Вернер, мислейки в дългосрочна перспектива? Защо мърсисайдци да не са настоятелни за Кай Хаверц, Джейдън Санчо и другите нашумели имена, докато пазарът е в затруднено положение?
Подобна стратегия е позната във водите на най-хищните футболни акули, особено във времето преди Финансовия феърплей.
През сезон 2009/10, на фона на световната финансова криза, Реал Мадрид, уверен в бъдещите си приходи, продължи с всемогъщото пазаруване.
Само за едно лято "кралете" вкараха в съблекалнята си Кристиано Роналдо, Шаби Алонсо, Карим Бензема, Кака, Раул Албиол и Езекиел Гарай, с които започна ново време в историята на клуба.
В Мадрид, трябва да се отбележи, също така преминаха през подмяна на идентичността с раздялата с някои застаряващи звезди. Фабио Канаваро, Габриел Хайнце, Ариен Робен, Уесли Снайдер, Клаас Ян Хунтелаар и Робиньо напуснаха "Бернабеу", помагайки на Реал да финансира летния си пазар.
Вероятно ще видим подобен модел и когато Висшата лига реши да отвори летния си прозорец. Челси вече направи големи удари с Хаким Зиеш и Вернер, а Бен Чилуел, Хаверц и Санчо също са свързвани с потенциални трансфери в западен Лондон.
Отчасти това стана възможно, защото Челси няколко години трупаше пари благодарение на трансферното ембарго. Но и защото клубът осъзнава, че в тези смутни времена рублите на собственика могат да свършат още по-големи чудеса на пазара от обикновено. "Сините" искат да трупат качествени натрупвания сега, а не след 12 или 24 месеца, когато конкурентите вече ще имат по-добър поглед върху финансовия пейзаж.
Ливърпул няма щастието да има собственици, които могат да се къпят в капките от топящите се финансови пазари, и предприема по-разумен подход: да се подсили осезаемо чак през лятото на 2021 г.
За това решение допринесе и отлагането на Купата на африканските нации с една година (за 2022-ра), което означава, че Клоп няма да загуби Мане и Салах по средата на следващия шампионат. А това бе едно от основните му главоболия и важен фактор в преследването на Вернер.
"Много неща остават несигурни, особено около времето и мащаба на завръщането на феновете на стадионите и въздействието върху търговските партньори и телевизионните оператори - пише Дан Джоунс в доклада на Deloitte. - Футболната индустрия ще се надява, че е възможно V-образно възстановяване и връщане към относителната финансова нормалност още през сезон 2021/22."
През призмата на специалистите е обнадеждаващо, но ако се обърнем към суровата действителност, ще видим, че има клубове, които още харчат над 85 процента от приходите си за заплати на играчите, какъвто е случаят на Евертън. И не само.
Те са пред угрозата да натрупат големи дългове и в един момент да започнат да разпродават звездите си.
Много зависи от това колко дълго ще продължи кризата.
"Структурните проблеми във финансите на футбола продължават. Решенията, взети сега, ще определят дали сезон 2019/20 ще се разглежда в бъдеще като края на златна ера и началото на рецесия или настъпването на едно ново и по-добро време за играта", е заключението на Джоунс.
Докато отговорът на този въпрос не се изясни, Ливърпул има правото да прекара още едно тихо трансферно лято. Даже е длъжен да го направи.
Наблюдавайки, изчаквайки и планирайки, "червените" рискуват да изостанат от Манчестър Сити и Челси в краткосрочен план, но след това да ги задминат с бясна скорост. Но в този момент изглежда разумно коланите да са затегнати в очакване на безоблачно време за излитане.
