"Тази книга не е нито обвинение, нито изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение, унищожено от войната - макар и оцеляло от нейните снаряди" - по този начин започва великият роман на Ерих Мария Ремарк "На Западния фронт нищо ново".
На "Западния фронт" в българския футбол, изглежда, нищо не се е променило кой знае колко много, въпреки че по едно време се говореше за приказка.
Приказките обаче може да имат както щастлив, така и нещастен край, нали?
Левски влезе в неприятна серия от седем последователни мача без победа, а последната среща на "сините" доведе до ескалация на събраната негативна енергия на феновете. Разочаровани от загубата с 1:2 от Славия, и провокирани от феновете на "белите", от домакинската агитка на "Герена" нахлуха в сектора за гости и се стигна до сериозен бой.
В същото време недоволни ултраси на Левски чакаха футболистите пред стадиона, за да им потърсят сметка, аргументирайки поведението си с това, че клубът е жив, благодарение на даренията на феновете за милиони левове.
Психологически много от най-добрите футболисти на актуалния носител на Купата на България изглеждат изхабени и уморени.
Обърка се и целият график на тима, който през лятото беше насочен около Европа и се пренебрегваше първенството, но през есента всичко се върна като бумеранг, при това с вересиите.
Наско Сираков опита да защити старши-треньора Станимир Стоилов, припомняйки, че все пак това е отборът, който спечели Купата на България и който елиминира ПАОК само преди няколко месеца в евротурнирите.
А самият Mъри, като опитен професионалист, даде на медиите обяснение, което няма никаква тежест и стойност и което няма да доведе до допълнително напрежение:
"Няма какво да се лъжем, че ни трябва повече точност в последното подаване и завършващата фаза. Естествено, това понякога идва от класата. Трябва ни повече увереност, характер и самочувствие".
Истината е много по-лесно обяснима - от месеци насам отборът цикли.
И никое извинение, в което се говори за това какво отборът е заслужавал не е адекватно. Защото във футбола не е важно какво заслужаваш, а какво реално правиш.
Положението може да стане и още по-лошо на фона на тежкия жребий за Купата на България, който отреди Левски да играе срещу Лудогорец.
Междувременно, ако изместим от фокуса си спортно-техническата част, във финансово отношение отборът продължава да не бъде стабилен и потенциалната катастрофа дебне всеки месец (или всяко тримесечие).
Само че Наско Сираков осигури гръмки заглавия в медиите с изказването си след Общото събрание, че е на път да завърши разговори и "да изстреля Левски" в друга орбита", каквото и да значи това.
По различен начин прозвуча изказване на друг от членовете на Надзорния съвет Петър Ганев, според когото не е бил представен ясен план за справяне с трудностите. Което е сериозно разминаване и повдига много въпроси, свързани с това кой какво прави в управлението на клуба и дали всеки е наясно с действията на останалите.
Цялата приказка около управлението на Левски много наподобява предходни периоди, включително този при Васил Божков.
Тогава уж имаше много пари в отбора, работеше се "по европейски", привличаха се класни футболисти и целите бяха високи, но накрая балонът гръмна.
Всичко потегли добре и в началото на 2022 година, когато феновете спокойно мечтаеха за титла съвсем скоро, но накрая трябваше да нервничат пред бариерата на "Герена" и да чакат обяснения.
Левски е далеч от това да бъде реформиран и продължава да води война, която отвън може да изглежда по един начин, но на фронта е грозна, тежка, а понякога и обезкуражаваща.
За всички фенове на отбора би било много по-добре да дойде нов собственик, който да успокои топката, но с това няма да се изчистят всички проблеми, свързани с външно влияние, опити за намеса и липса за конкретно изградена визия и поставени цели.
Защото за да отиде в друга орбита, Левски се нуждае от модерна совалка, а не от бързия влак на БДЖ. Иначе на Западния фронт положението ще е "нищо ново"...
