В дълбините на въображаемия архив

Тихомир Стоянов не е обикновен фотограф. Той се занимава с т.нар. "намерена фотография", която става все по-популярна напоследък. Може да изглежда така, сякаш прекарва цялото си време в социалните мрежи, но нещата всъщност са доста сериозни - той си е поставил целта да пази семейната история за бъдещите поколения, да генерира интересно и полезно съдържание за нашите наследници, а защо не и да напише няколко нови истории.

Накратко - Тишо взима най-доброто от историята, за да разказва нови истории. Ето какво сподели самият той за своите хобита и начинания, както и за участието си в проекта на Jameson "Безстрашни пичове".

Да започнем от самото начало: как се запали по фотографията?

Първият ми допир до фотографията се случи, когато бях дете. Леля ми донесе от Русия един куфар, в който очаквах да ми донесе играчка "Спътник", но вместо това извади от там един фотоувеличител. След време хванах семейния фотоапарат "Зенит" и започнах да документирам всичко от заобикалящия ме свят и да копирам в домашни условия. Сега знам, че това не е било случайно, фотографията е всичко за мен по необясним начин.

На какво се дължи решението ти да започнеш да се занимаваш с намерена фотография?

Като артист смятам, че има много съществуващи фотографии, с които може да се работи по различни проекти, вместо да бъдат забравени и оставени на боклука.

Започнах със събирането на негативи (имам афинитет към тях), а след това снимки на хартиен носител, албуми и фотокниги. Колекцията ми започна сериозно да набъбва и така обособих едно пространство, където се подвизава въображаемият архив. Въображаем, защото всеки образ сам по себе си разказва своята история, а с моя помощ и много други.

В един от твоите проекти, "Семейство Стоянови", се стремиш да разкажеш нови истории с помощта на старите снимки. До кого се надяваш да достигнат тези истории?

Една от целите на проекта е да бъде събирателен, социологически прочит на българското семейство, разказан от първо лице, без фалш и пропаганда. На 8 февруари предстои изложба - "Семейство Стоянови"  в галерия Синтезис.

Ще видите лични кадри на цяло едно поколение, които обикновено не достигат до масовата публика заради аматьорския си характер. Надявам се тези истории да достигнат до учениците, до родителите ни, до историците и до всички, които не познават живота през социализма.

Проектът "Подарявам ти лика си" ни връща към забравената традиция хората да си подаряват снимки с послания. Смяташ ли, че социалните мрежи изместиха междуличностната комуникация и човешките отношения днес са някак занемарени?

Идеята да реализирам фотокнига със заглавие "Подарявам ти лика си" е за да събуди и да ни върне към спомена за този толкова личен и красив жест - да си подаряваме снимки с послание. Фотографското копие носи усещането за близост, изказът на всеки индивид е различен, от значение е паметта, която оставаш за себе си.  Стойността на фотографското копие вече се е изгубило.

Дигиталният свят модифицира една друга идентичност, която все повече се отдалечава от реалния образ. Променят се и взаимоотношения между хората, вече обръщението не е само към един човек, а към множеството. В социалните мрежи присъства една илюзорна личност, която не винаги отговаря на действителната. Самоличността изчезва, разпада се в потока от снимки.

През 2017 г. си селектиран за "Bring your Own Paper" на френския фестивал "Les Rencontres d'Arles". Разкажи ни повече за това?

"Rencontres d'Arles" в гр. Арл във Франция е един от най-голeмите и най-старите фотографски фестивали в света. През 2017 г. кандидатствах в "Bring your own paper", което е част от "The night of the year", с представяне на проекта "Семейство Стоянови" и за моя много голяма радост ме одобриха.

Подготвих се да застана пред 5 метрова стена с много лепило и ентусиазъм наравно с още 30 автора, селектирани от цял свят. Тръпката е неописуема. Това се случва в деня преди закриването на фестивала в една изоставена фабрика за хартия, където случайните срещи поставят началото на нови приятелства, обмяна на творческа енергия и нови възможности. Гордея се с това, че съм един от малкото българи, участвали във фестивала.

Работата по обработката не е никак малко и поради тази причина разчиташ на доброволците, които се включват в проекта. В какво се изразява тяхната дейност и как желаещите да участват могат да се включат в работния процес?

Архивът притежава около 10 000 филма, няколко хиляди снимки и лични семейни албуми. Докато ги сканирах до късно след полунощ осъзнах, че ще остарея, докато успея да ги дигитализирам. Нуждаех се от помощ и реших да кандидатствам в платформата за набиране на доброволци "Time Heroes".

След като се качи мисията, за един месец се включиха над 60 човека и продължават да се включват. Работата е свързана с дигитализиране, архивиране на негативи. Доброволците искрено се забавляват, научвайки по нещо ново за фотографията и България.

Всеки, който има интерес, може да се включи като ни намери в  "Time Heroes", Instagram или във Фейсбук профила на Imaginary Archive.

Какво ти даде участието в проекта на Jameson "Безстрашни пичове"?

Поканата на пичовете от Jameson е най-великолепният старт на годината, който можеше да ми се случи. Предоставиха ми пространство, в което доброволците могат да идват през целия ден в удобно за тях време, възползвайки се от комфорта на мястото и локацията.

Откри нови възможности пред мен като ми даде възможността да разкажа за себе си и как се роди идеята за Imaginary Аrchive.

Програма на предстоящите събития в Jameson "Безстрашни пичове":

25 януари, 19:00 ч. - „Поверително от L.A." със Стаси Кара и Драго Симеонов

27 януари, 18:00 ч. - „Barber & Ken" с Head Hunters Barber Shop

1 февруари, 19:30 ч. - „Innovative O'Clock" с Леона Асланова

8 февруари, 19:30 ч. - „Силата на глупавите решения" с Георги Гавазов

Новините

Най-четените