Живата легенда на френския и световен футбол Зинедин Зидан реши да даде пространно интервю пред авторитетното френско издание "Л'Екип" по темата за расисткия скандал, разтресъл страната на Наполеон в края на миналия месец.
- Г-н Зидан, защо останахте мълчалив в продължение на седмица, а сега решихте да говорите?
- Честно казано не смятах, че този дебат ще придобие такива мащаби. Изчаквах, за да видя. И след като виждах цялата тази лудост, тези амалгами... Да, има реални съществени въпроси, които ме засягат, но е налице и лоша тенденция срещу Лоран Блан. Внимателно прочетох и изслушах всичко, което бе казано. Исках да остана малко встрани, за да имам по-точно мнение. Има какво да се коментира. Не може да се каже, че няма тема за коментар на фона на тази история с квотите.
- Именно. Смятате ли, че думите на Лоран Блан са дискриминационни?
- Не. По отношение на Лоран нещата са прости и ясни: разбира се, че той не е расист, защото го познавам добре. Още повече че жена му е с алжирски корени - нещо, което никой не споменава. Освен това никога преди не е имало повод да се мисли подобно нещо за него, тъй като тези неща не са му присъщи. Мисля си, че именно поради това той е бил въвлечен в една подобна дискусия. Той е говорил за проблем, за който често пъти е споменавал, и върху който впрочем може да се дебатира, без обаче да се замисли и за секунда за някакъв вид дискриминация и без да си даде сметка дали думите му биха могли да бъдат лошо разбрани. Лоран е спонтанен човек, който говори открито. Точно заради това думите му бяха зле интерпретирани, а още повече той участва в дискусия, където другите изказвания бяха строго ограничени, както например е случаят с думата "квота".
- Разговаряхте ли с него?
- Разбира се. Исках да разбера контекста на тази среща. Когато един приятел има проблеми, най-малкото което може да се направи, е да бъде потърсен. Някои можеха да сторят това преди да се изказват, което щеше да предотврати ненужното наливане на масло в огъня.
- Някои? Имате предвид Лилиан Тюрам?
- Да, както и други. Визирам всички, които побързаха да се изкажат и да съдят Лоран Блан. Обадих му се, за да науча неговата версия за въпросната среща и неговата гледна точка. Нямах намерение да проучвам дали е расист или не - не съм се съмнявал нито за секунда, че не е такъв. Но исках да проверя дали се е оставил да бъде въвлечен в тази деликатна дискусия.
- Призна ли той това?
- Да, и това е най-трудната част. Той е участвал три минути на среща, продължила три часа. Лоран е отишъл, за да засвидетелства своята искреност и желание за работа с федерацията и всичко това му се е стоварило на главата.
- Трябва ли да подаде оставка?
- Разбира се, че не. Но мога да ви уверя, че той бе дълбоко засегнат. Считам, че Лоран започна да върши страхотна работа. Има реален проект за националния отбор и нещата трябва да останат такива, каквито са. Ще бъде лудост, ако той си тръгне заради този скандал. Трябва да продължи.
- Какви чувства предизвиква у вас разделението на световните шампиони от 1998 година?
- Разделение... трябва да се престане с това преекспониране на нещата. Медиите преувеличават, това им е работата. И за това нещо говоря: създадохме Франция 98 (асоциация, създадена от световните шампиони през 1998 година с цел организиране на благотворителни мачове - бел. ред.), защото правим невероятни неща, за да покажем на бъдещите поколения, че бяхме силни, и че всичко бе възможно благодарение на колектива. Хората, които се опитват да се възползват от този скандал и да атакуват Франция 98, си губят времето. Това, което ни обединява, е по-силно от всичко и винаги ще защитавам асоциацията.
- Извън футбола, смятате ли, че сте научили нови неща във вашия спортен център?
- Разбира се, но нали знаете, че можем да си говорим, каквото пожелаем. Моето образование е започнало вкъщи, с родителите ми. Това е мястото, кодето ни учи на ценности, на уважение към хората, които ни заобикалят, към възрастните, докато сме деца. Това е може би важен въпрос в днешно време, извън този за расизма, не само във футбола. Истина е, че нашето поколение уважаваше предходното. В днешни дни понякога дори не ти казват: "Добър ден".
- Твърдението, че футболистите с двойно гражданство са проблем, връща темата към работата с подрастващите. Какво мислите по този въпрос?
- За мен това не е проблем. Има други неща, над които трябва да се помисли, като например върху откриването на таланти, философията на игра, начинът, по който създаваме формациите с младите. Разбира се, в спорта на високо ниво говорим и за постижения! Но идеята да се подбират, разбирайте дискриминират, деца на базата на тяхното двойно гражданство, за мен е абсурдно. Сега разбирам защо си задаваме въпроса как да подобрим откриването на млади таланти или защо се размишлява над профилите на играчи. Знаете много добре, че за високо ниво трябват най-добрите. Точка. Именно заради това спортът и в частност футболът не са расистки! Това обаче не означава, че не съществува расизъм в някои други области в живота. И аз както много други съм преминал през това, макар и в по-малка степен. При всички положения не е лесно, затова за всички в обществото би било срамно, ако се заговори, че ще има квоти във футбола - място, на което всички би трябвало да живеят заедно и спокойно, и където единствено талантът и играта би трябвало да имат значение.
- В този дебат не правим ли от едно богатство слабост?
- Именно за това говоря в момента. Нека престанем да говорим, че този въпрос с децата е проблемен. Това е сила, точка! Достатъчно сложно е в този момент в обществото, за да го пренасяме на терена, където по принцип не трябва да съществува.
- Да поговорим за избора, който със сигурност е труден - да предпочетеш да играеш за една страна за сметка на друга. Едно време това касаеше и вас. Как реагираха баща ви и семейството след това решение?
- Много добре! Именно това имам предвид, като ви казвам, че не би трябвало да е проблем. Разбира се, времената се менят. Възможно е да има напрежение върху един добър футболист, за да избере държавата на своите родители. Аз обаче ви казвам, че за повечето французи, които израстват със своите приятели в своята страна, желанието е да облекат фланелката на Франция. Да, различно е, в случай че не бъдат повикани. В такъв случай е нормално да се обърнат към друг национален отбор, защото всеки един малчуган, който играе футбол, мечтае един ден да играе на Световно първенство.
- Какви бяха причините за вашия избор навремето?
- Никакви. Не е имало обсъждане, въпреки че съм много привързан към Алжир.
- Днес вие имате близки, които са в ситуация да избират между два национални отбора. Какъв е процесът на едно такова решение?
- Синът ми Енцо е само на 16 години и е прекалено рано да си задава този въпрос. Той трябва да реши спокойно, в случай че пред него се открие подобна възможност. Ще разговаряме, ако пожелае. Но все още не сме стигнали до този момент.
- Разбирате ли, че хората смятат за чужденците, че не са свързани с Франция?
- Ще ви кажа нещо: когато носиш фланелката на Франция, това е гордост. Не мисля, че е възможно да "не бъдем свързани с Франция".
- Вие сте символът на "black-blanc-beur" Франция (френски израз, който в буквален превод означава "черен-бял-арабин", и който се използва, за да се покаже разновидността на населението във Франция - бел. ред.), която печели. Сблъсквали ли сте се с расизма след Мондиал 2006?
- Не. По отношение на това "black-blanc-beur" - този израз бе измислен от медиите след Мондиал 1998. Играчите от тогава се срещаме като приятели. Именно в тази смесица бе нашата сила: черен, бял или арабин, не това бе въпросът за нас. Ние бяхме най-добрите на всеки един пост. Точка!
