„Тръгвам си тъжен и обиден след 10 години в Левски. Имах прекрасни мигове - четвъртфинал за УЕФА, участие в Шампионската лига. Съжалявам за последните месеци и за това, че бях обвиняван за слабото представяне на Левски", обяви Георги Петков, след като договорът му със сините бе прекратен предсрочно.
Въпреки неустойката, може и да има право човекът - все пак не върви точно по такъв начин да бъде отпратен вратар, който за кариерата си на стадион „Георги Аспарухов" има четири титли и четири купи на България. Колкото трофеите, спечелени от ЦСКА за два пъти по-дълъг срок.
Още повече, че през тези дълги години наистина имаше моменти, в които той собственоръчно вадеше отбора от тежки мачове.
Но за всичко си има причина. За раздялата между Петков и Левски има няколко - натрупването на грешки в последните няколко сезона, също както и фактът, че е близък до Наско Сираков, а и до издание, което плюе безогледно по всички врагове на дуета Сираков-Стоилов, в което число в момента влизат и Тодор Батков, и Георги Иванов.
Плюс това той взима една от най-високите заплати на „Герена" и има фиксирани лични премии (да не се бъркат с отборните) за достигане на групите на Шампионската лига и Лига Европа - нещо, с което малцина други могат да се похвалят. Но определено не прави достатъчно, за да каже с гордо вдигната глава, че през последните два сезона е заслужил парите си.
Освен това сред хората в клуба има съмнения, че залага, при това сериозни суми, и то на мачове на Левски.
Дори и горните неща да са само слухове и лична преценка има и още нещо - най-важното. А то е, че Петков вместо да става по-добър вратар с годините, както се очаква от хората на този пост, става по-слаб.
Да, разбира се, известна вина имат и треньорите, заради което бе извършена и смяната на Михайлов с Шейтанов . Но е публична тайна, че докато Митрев остава често да се подготвя допълнително, Гошо Вратарчето го прави изключително рядко - той просто предпочита джакузито и лекичкото разпускане.
А и пазарджиклията така и не се превърна във вратар, на когото може да се разчита. Не че на Митрев или Акалски може да се разчита на 100 процента. Но поне е ясно, че няма да направят някоя глупост тип „гостуването на Залцбург в София". Или че ще бавят времето още от началото на второто полувреме, или че съвсем целенасочено ще търсят разправии и сблъсъци с нападателите на съперника - стил, който Петков изповядваше още от годините си в Славия, но така и не промени.
А това, макар понякога да върши работа, не може да се използва в Левски, защото дразни дори и феновете на собствения му отбор. Заради което те така и не го приеха като достоен наследник на Димитър Иванков. Защото и Иванков грешеше и опъваше нервите на сините, но нямаше съмнения защо го прави - толкова си можеше. Но преживяваше искрено всеки триумф и провал. А при Петков винаги е имало доза фалш.
Дори и сега. Така де, Раул каза ли, през лятото, че е обиден и тъжен? Не. И да е бил, си премълча. Прие факта, че Жозе не го иска в Реал и продължи напред.
Така че, Георги - сбогом, благодарности за добрите моменти и успех в бъдещия ти отбор. А, иначе, и в Левски могат да се обидят - например защото можеше да дадеш много повече. Но чак да бъдат тъжни - със сигурност не.
