- Добрутро, сър Джеф. Кой е най-странният сън, който сте имал?
- Снощи имах такъв. Наскоро се споразумяхме с едни хора да им продадем колата на жена ми, но някой я беше одраскал на паркинга. Сънувах, че я боядисвам с червена боя, за да премахна драскотината, но група деца заливат колата с жълта боя, след което й взимаме 4000 паунда по-ниска цена.
- Ужас! Но нека да направим нещата още по-лоши: представете си, че сте брутално убит. Кой детектив бихте искал да разследва смъртта ви?
- Според мен трябва да е Шерлок Холмс. Тоя е най-добрият от всички в този бизнес.
- Кога за последно сте се напивал и сте ходил на караоке?
- Обичам да пея „I Saw Her Standing There" на Beatles. Спомням си, че веднъж го правих в Уелс в 6 сутринта. Пеех заедно с Гари Макалистър, който е страхотен пич. Пихме по няколко чашки и после пяхме, докато затвориха заведението.
- Някога мислил ли сте си за гигантски мустаци, Джеф?
- Никога не съм си пускал, нищо че много други футболисти са го правили. Аз си пусках сравнително дълга коса - това беше моята доза ексцентричност.
- А брада?
- Опитах се да си пусна, но г-жа Хърст не я хареса. Брадата ми е посивяла и тя казва, че не приличам на нищо. Така че се обръснах.
- Някога бъркали ли са Ви с друг човек?
- Доста често се е случвало някой да дойде при мен и да каже: „Та това сте Вие! Мартин Питърс!". Което е странно, защото изглеждаме напълно различни. Аз съм много по-хубав и не спирам да му го казвам. Вероятно хората ни бъркат, защото играехме в един отбор.
- Какъв е Вашият специалитет в готвенето?
- Бих казал, че аз попадам в най-долния 0,005 процент от световното население по отношение на готварските умения. Аз съм безполезен там. Мога да ви предложа купичка супа - експерт от световна класа съм в топленето й. Щастливец съм, че г-жа Хърст и трите ми дъщери ме търпят от толкова време.
- Кога за последно сте почервенявал от яд?
- Сигурно в колата. Моята съпруга ме нарича г-н Ядосан, когато съм зад волана. Не че съм скандалджия - няма да изляза от колата и да се сбия с другия шофьор, но със сигурност ще му подвикна.
- Страхотно. Говорим цели пет минути, без да споменем финала на Световното през 1966 г. и хеттрика ви срещу досадните германци. Това рекорд ли е? За колко време най-дълго никой не е подхващал тази тема в разговор с Вас?
- Говорят ми за това средно на три минути. Където и да отида, особено в Англия, разбира се. Но не съм в безопасност никъде, наистина. Мога да съм на плаж в Малайзия и някой минувач да ме заприказва на тази тема. Мисля, че трябва да отида на друга планета, ако искам цял един ден да мине, без да се споменава финала през 1966. Не че се оплаквам, де!
