*Текстът се роди от изказването на Стойчо Младенов в Дупница, след като Марек и ЦСКА направиха 0:0. Това бяха точните му думи: "В това превърнахме футбола - в една селяния".
Гледката беше като от филм с Брад Пит за Втората световна. Сега има един актуален. Само танкове и стрелба нямаше.
Два отбора, окаляни до ушите, кряскащи и пискащи, опитващи да си подадат топката в нещото, наречено терен. Осеяно с "гробове", прясно заровени от домакините - големи кърпежи по игрището, които те разсмиват, преди да разбереш колко е тъжно ...
Такъв футбол се играе в България. Не Марек и ЦСКА, а Барселона и Реал да бяха, трудно щяха да хванат окото в тези условия. А не са.
Футболът ни е селяния, прав е Стойчо Младенов. Той самият е от село Плоски, но тук не става дума за делене на хората на такива от градове и села. Той използва думата като пример за нещо истерично, дребнаво и коварно. За кални номерца, за мерене на ония работи на принципа "Он че ми каже на мен" и т.н.
Всъщност, има си причина да е така. Господин Младенов не е свидетел, а част от нея. Той и колегите му във футбола имат основна заслуга да стигнем до тук. И теренът, и случилото се в Дупница са поредната серия от проблема.
Да си спомним седмицата преди дербито ЦСКА - Лудогорец. Истерия. Дори бе употребена думата "война", именно от Младенов. Смени на съдиите, този не искаме, онзи не става. В отговор се стигна до психоатаки чрез "свои" медии откъм шампиона.
Друго парче от проблема - един вестник, например, обслужва грозно и дебелашки интересите на Разград. Босът му изобщо не се притеснява, че реноме, градено 20 години, е отишло на кино заради настоящето му на клубно хартиено приложение. И не е само той. Отразяващи футбола медии са разделени на "наши" и "ваши". Те също носят вина футболът ни да е селяния.
Но не са първи в редицата.
Там са босовете, треньорите, играчите и феновете. Младенов постоянно е на нож с някого, прилага окопната тактика "Всички са срещу ЦСКА", настройва феновете, създава психози. Не спира да атакува съдии, да ги държи с чатал на шията - това е селяния.
Колегата му Георги Иванов онзи ден стигна до там, че влезе на терена да спъне играч от Ботев. После изля водопад от обвинения срещу БФС, съперници и кого ли не. Все едно той дава само правилните сигнали и добри примери, та другите са криви! Това с влизането на терена, нека си признаем - беше голяма селяния.
Отваряме скоба - сигурно и на Руди Гарсия му се е искало да влезе и да препъне поне трима-четирима от галопиращите играчи на Байерн, докато унижаваха неговата Рома със 7:1 в Рим. Но, странно - не го направи.
Допринася и Лудогорец с неговата безнаказаност при всякакви ситуации и порочната практика да стимулира отбори като Марек, Славия (така взе и една титла), Миньор (така - друга). Това не помага на българския футбол.
Всуе е, че в сряда Разград слуша химна на Шампионската лига, след като в неделя си устройва поредния бой с питбули, в каквото плащането на 50-60 хиляди лева за точка превръща сблъсъка на някой беден отбор с конкуренцията. Така става селяния, а може да се стигне и до контузии, защото мотивацията минава точката на кипене.
Не че има лошо Марек да скача като едно време на грандовете. Просто не трябва да подбира, а да играе във всеки мач така. Защото иначе влиза в разни предавания с весели клипчета, в които личи, че нищо не играе. Ето това е селяния.
Четвъртите в света, тези символи на футбола ни от 20 години, а сега управници, и те дават добър пример. Една седмица се обвиняваха кой спи до късно, кой е за затвора, кой взима пари под масата и кой в училище не го пускали да рита със съучениците. Страхотен пример са и те. Чиста проба селяния, а уж са играли с години на Запад.
Шефове като Венци Стефанов пълнят заглавията с хумора си, който е... нека кажем - обратното на английския. Онзи е тънък. Този бие на селяния. Особено като знаем, че бялата Славия не е най-чистата сълза ненапита на футбола ни.
Е, откъде тогава да има по-фин вид футболът ни?
От медиите ли? Които отразяват като огледало всеки лаф на Венци, Стойчо, Гонзо (да не забравим Кокала и Вили Вуцов), освен това превръщат във водещи новини декларациите на фенклубове и фракции - същите, които събличат треньори и спират мачове, а и пишат каквото им се нареди от ръката, която люлее люлката (основно в момента тя идва от силните на деня). Пишат се откровени неистини, понякога ти се струва, че гледаш един мач, а четеш за друг.
Къде в тази среда да има футбол?
Колко се писа за футбол, за състави, за тактики, за традиции, за голове и пасове в седемте дни преди мача ЦСКА - Лудогорец? Първи срещу втори в класирането.
По-малко, отколкото се изписа само за 2 часа по сайтове и върху хартиените носители на вестниците, около терена в Дупница и изказването на Младенов. Който в случая е напълно прав, но се сеща за това, когато му изнася.
Това е футболът ни. Сеир, лафове, атаки с удари под кръста, психози до истерия, защото толкова им трябва на феновете. А някъде назад в редицата по важност е играта.
И затова тя не прилича на нищо.
