Да вкараш 6 гола не е шега работа дори и в мачле на кварталното игрище. Но за Борислав Орлинов не е нещо необичайно. Той е студент по журналистика в Софийския университет и част от екипа на Sportcafe. Успоредно с работата и образованието Боби не загърбва и детската си страст - футбола.
Нелепа контузия му попречва да сбъдне мечтата си и да стане професионалист, но продължава да играе на аматьорско ниво и защитава цветовете на Миньор Кипровец. Преди няколко дни Боби вкара 6 гола за тима си в контролна среща, което предизивка интереса на регионалните медии.
По този повод решихме да ви запознаем с него.
Боби започва да тренира футбол, когато е 8-годишен и става част от школата на Монтана, където минава през юношеските гарнитури на клуба.
Изцяло отдаден е на идеята да стане професионалист, увлича се и по много други спортове и едва ли някога си е представял, че не журналистите ще пишат за него, а той ще прави материали на спортна тема.
След последното му представяне обаче именно колегите му журналисти сипеха суперлативи по негов адрес.
„Истината е, че дори не ми е и минавало през главата един ден да се занимавам с нещо различно от футбол. Дори имах план за след края на кариерата ми и исках да бъда треньор. Доста наивно. Съвършенството ми беше болна тема, а когато излизахме ваканция от училище и от тренировките в школата, аз не почивах, а тренирах по 4 пъти на ден. Не излизах много с приятели, защото трябваше да се наспивам и да съм възстановен“, споделя Борислав.
Плановете на съдбата обаче са малко по-различни от неговите. Когато е 19-годишен го взимат на проби в академията на Nike, която е една от най-популярните в света. Заради амбицията си да се докаже той започва неуморни тренировки без да слуша съветите на треньорите, че по този начин ще се претовари.
„Когато ми писаха от Nike, бях убеден, че мечтата ми ще се сбъдне и исках да съм напълно подготвен. Това е една от най-популярните футболни школи“, споделя Орлинов. Точно обаче когато е във върхова форма, претоварването му изиграва лоша шега и той получава тежка травма в коляното. Налага се хирургическа намеса, която го вади от сторя за месеци.
„Никой нямаше да ме чака да се възстановя. Все пак не бях някоя звезда, а недоказал се в мъжкия футбол юноша. Още в първия мач след завръщането си вкарах 4 гола на Ботев Козлодуй, но после отново се контузих.“
Следват периоди, в които сменя отбори, но не може да намери себе си, а травмите са повлияли на самочувствието му: „Светът ми се сриваше и нямаше какво да направя. Най-тежкото нещо за човек е детската му мечта да умира.“
Тогава обаче Боби чува за местен клуб по журналистика в родната Монтана и тъй като тялото не му позволява да тренира, се записва. Повлиян от любовта към спорта и най-вече от многото литература, която е изчел за успешни атлети, той пише увлекателни истории, които карат преподавателката му да се впечатли и да му препоръча да следва журналистика, което и прави и става част от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет.
„В един момент бях погълнат от това да правя сторита и забравих за футбола. Пращах материалите си в webcafe.bg и пишех, защото ми доставяше удоволствие. Един ден от сайта ме поканиха за стаж и приех, а след това започнах и работа“, казва Борислав, който е луд и на тема НБА.
Образованието и работата обаче не могат да го накарат да забрави старата си любов – футбола. През лятото негов приятел го пита да започне тренировки с Миньор Кипровец и той приема:
„Исках да се разтоварвам от работата пред компютър. На първата приятелска среща влязох като резерва без да имам никакви очаквания. С първото си докосване вкарах гол, прехвърляйки вратаря от 30 м, а публиката избухна. Тогава си помислих, че май още го мога. Истината е, че поддържах формата си с фитнес и баскетбол, но не бях докосвал футболна топка от известно време.“
Това пък отново разпалва желанието му да се подвизава на зеления терен, а формата му постепенно се връща до степен, в която изкарва шестици не само в университета, но и на терена.
Сега той признава, че играе само и единствено за удоволствие, а грешката му е била, че е забравил да се забавлява на игрището заради свръх амбиция: „В последния си мач вкарах шест гола, предполагам, че целта ми е да съм най-добрият футболист сред журналистите и най-добрият журналист сред футболистите (смее се). Но най-важното е, че отново изпитвам удоволствие от играта.“
