Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Имат ли достойнство българските треньори?

Стойчо Стоев не просто се върна в Лудогорец, ами и щеше да си счупи краката от бързане. Изостави Арда в първия ден след обаждането от Разград. И то в момент, в който родопският тим се бори за влизане в Първа лига.
Стойчо Стоев не просто се върна в Лудогорец, ами и щеше да си счупи краката от бързане. Изостави Арда в първия ден след обаждането от Разград. И то в момент, в който родопският тим се бори за влизане в Първа лига.

Представете си следната ситуация. Шеф на фирма сте, собствениците са ви гласували доверие да управлявате основната дейност. Те смятат, че притежавате нужните качества и опит. Сферата, в която функционира фирмата, а и вие се изявявате цял живот, осигурява високи доходи. Тоест сте финансово независим.

В един момент същите тези собственици идват и казват: "Не, не ставаш, сменяме те, вече си заместник-управител. Малко се пообъркахаме за качествата ти. Мислехме те за генерал, ама си старшина. Сядай и помагай на новия шеф!".

Какво ще направите?

В 99% от случаите хората просто ще си вземат шапката от тази фирма. Не са умрели от глад, какво ги спира? Ако пък междувременно работата им е дала отлични резултати, ще побягнат и няма да искат да чуят повече за фирмата. Това е нормалната човешка реакция. Не и за много от българските треньори обаче.  Да се чуди човек имат ли достойнство.

Какво друго, ако не унижение преживява Антони Здравков в Лудогорец?

Бе помощник на Аутуори, сложиха го да води отбора след него, довериха се на качествата му... После  го махнаха и... върнаха като помощник. "Не ставаш за старши, ще се учиш от новия". Но Здравков сам си е виновен, кой го кара да се съгласява?

А новият треньор всъщност е Стойчо Стоев, вторият най-успешен наставник в историята на Лудогорец. През 2014 г. след грандиозните успехи над Айндховен и Лацио бе натирен. Стана ненужен след перфектно свършена работа. Вие ако сте, ще се завърнете ли? Възможно е.

Но Стоев не просто се върна, ами и щеше да си счупи краката от бързане. Изостави Арда в първия ден след обаждането от Разград. И то в момент, в който родопският тим се бори за влизане в Първа лига. Що за достойнство?

А какво да кажем за Христо Янев в ЦСКА?

Взе Купата на България с млади момчета, чиито качества бяха за там, където играеше отборът - трета дивизия. При първото сътресение в Първа лига бе натирен (формално чрез оставка, след като не срещна подкрепа).

Янев, също както Стоев в Разград, заслужава паметник в Борисовата градина, защото не позволи клуба да се сгромоляса в най-тежкия период от историята му. Остави го на върха чрез купата. Затова изгонването на Янев бе равносилно на морално престъпление.

Две години по-късно обаче бе повикан и се върна в ЦСКА, за да запуши дупката след изгонването на Стамен Белчев - просто дупка, като тапа. И за да бъде сменен след месец от... фамозния Ел Маестро (който тия дни откровено описа някои механизми - "Взеха ме, дадоха ми доста пари. Освободиха ме, пак ми дадоха!").

Няма нужда да се припомня, че в ЦСКА има още един човек, който винаги е готов да запуши дупка. Независимо от славата си, той е неизменният "План Б" при криза - да потренира момчетата за месец-два. И да бъде сменен от поредното "име", което реално трябва да му целува краката.

Това е Димитър Пенев (четири пъти треньор на отбора). Вероятно напредналата възраст на чичо Митко е причина да си е единствено почетен президент сега. Стойчо Младенов не го броим - той поне си знае цената.

Мине-немине време Илиан Илиев става треньор или на Берое, или на Черно море (по два пъти). Николай Митов се завръща в Септември (три пъти), Елин Топузаков спасява или дозабатачва Левски през октомври-ноември или април-май. Истинският рекордьор обаче е Ферарио Спасов, който едва ли помни колко пъти се е връщал в Литекс (пет пъти според Уикипедия).

Ако трябва да се направи прогноза, то едва ли ще сбъркаме, ако кажем, че Стамен Белчев би тренирал и вратарите на ЦСКА, стига Гриша Ганчев да пожелае. И че Георги Дерменджиев би се върнал трети път в Разград, ако Кирил Домусчиев е на кеф.

Президентите няма смисъл да ги коментираме. Те са големи особи с големи неясни мисли в главите. Но треньорите? Цялото им това поведение е истински мистериозно.

Футболът осигурява доста пари, те са финансово самостоятелни хора, имат възможност да отказват оферти там, където са получили унижение. Не го правят. Държат се като крепостни селяни, командировани тук-там за кратко и винаги готови да се отзоват при повик на феодала. Защо им е? Заради поредната неустойка? Едва ли. Каквито и да са причините, лично достойнство в това поведение липсва.

 

Най-четените