Писна ли ви от уж елитната Първа лига на България? Добре дошли тогава в света на истинския футбол!
Всеки уикенд повече от 400 отбора от малки градчета и села мерят сили в шампионатите на четвърта и пета лига. Това са прочутите от едно време „окръжни групи”, както ги наричат неофициално и досега. В тях се рита за чест, за слава, както и за бира плюс няколко кебапчета след мача.
Е, в тези двубои спортсменството и олимпийските принципи не винаги важат.
Злобните шпагати някой път въобще нямат за цел да избият топката, а „да ви обърнат коленете да се сгъват назад, като на коза” (по разказа „Гупи вратарчето” от Стоян Николов-Торлака).
Зрителската аудитория също не е от най-приветливите, като се има предвид, че в тези дивизии на мач се ходи с дамаджаните. Но нали точно това е изконната работа на футболната публика – да разстрои играта на гостуващия отбор в същите пропорции, в каквито домакините получават предимство.
А за съдията се препоръчва да си направи добре сметката колко точно дузпи ще даде за селото, на чиято територия се провежда мачът. В противен случай рискува да бъде „дран”.
Но в крайна сметка нали за това си домакин – публиката твоя, съдиите твои, всичко твое…
Футболистите и треньорите в тези дивизии са изключително колоритни, а запалянковците – още повече. На снимката ви показваме Къци Мънинкия, тартор на агитката на Левски (Сухаче), лидерът във Втора плевенска Бундеслига - Запад.
Верен до гроб на отбора си, 130-сантиметровият бивш оператор на едновремешното кино в селото се явява един истински фен на още по-истинския футбол.
В галерията ви предлагаме кратък алманах на селския футбол в България, без претенции за изчерпателност в неговата многообразност.
Благодаря, радвам се, че ви е харесал.