Вече малцина помнят, че застреляният в „Манастирски ливади” бизнесмен Петър Христов всъщност бе един от футболните босове в началото на 90-те години.
Тогава фирмата му за охрана и други дейности „Дито” влиза във футбола ни, заедно с ред други силови формирования. Но за разлика от ВИС-2, СИК, Литекс, Клуб 777 и др., които все пак печелят титла или купа, на младия тогава баровец от Горна Оряховица му се налага да извърви доста горчив път.
Покрай работата си със захарните заводи в Горна Оряховица в началото на 1994 г., „Дито” се ангажира с издръжката на местния тим Локомотив. Клубът вече издъхва финансово, а тогавашната управа се чуди откъде да намери пари за премии на футболистите, които сензационно са победили ЦСКА с 1:0, и то на „Българска армия”.
С идването на Христов нещата потръгват и отборът завършва осми в класирането. Но същата пролет се играе мачът с Берое под „Аязмото”.
Преди двубоя заралии научават по някакъв начин, че от Горна пристига ударна силовашка бригада, начело с Петър Христов. Возещите се в десетина лимузини мутри са задържани и обезоръжени на входа на Стара Загора от полицаи с пушки-помпи, от звеното за борба с организираната престъпност. След това ги пускат на стадиона, където горнооряховци губят мача. На паркинга отпред става голям скандал между Христов и шефове на Берое. Още тогава се разбира, че е твърде опасно да гостуваш в Горна Оряховица.
За първия кръг от сезон 1994/95 например Локомотив София заминава да играе с „железничарските” си побратими, охраняван от специално подразделение силоваци на „Клуб 777”, която по онова време присъства в ръководството на столичния тим. А на 8 април 1995 г. става голямото сбиване след мача с Левски.
Горнооряховци побеждават бъдещите шампиони с 1:0, но в тунела хора от двата отбора се сбиват до кръв. В бъркотията защитникът на сините Александър Марков удря с юмрук Христов, който също не му остава длъжен. Софийските футболисти едва са изкарани от стадиона, обсаден от мутри и войнствени запалянковци. В следващата седмица шефовете на Левски полагат огромни усилия, за да спасят Марков от евентуална вендета.
Въпреки че Петър Христов купува достатъчно играчи за отбора си, Локомотив (ГО) е заплашен от изпадане преди последния кръг. Трябва му само победа над ЦСКА в Горна Оряховица, за да се спаси за сметка на Монтана.
В състава на „армейците” Петър Христов има доста свои хора като земляците си Трифон Иванов и Илиян Киряков, които могат да ударят едно рамо, ако се наложи. Тоест, да пуснат гол на гороноряховци, или да направят дузпа. Само че треньорът на ЦСКА Цветан Атанасов вади и двамата от титулярния състав с мотив, че са уморени.
Атанасов имал обещание да поеме Монтана от следващия сезон, но само ако ЦСКА не загуби мача си в Горна Оряховица. Само че самите футболисти на „червените” нямат за какво да играят – те са твърдо на пето място, ни повече, ни по-малко.
Над 10 000 зрители отиват на стадиона, за да викат за Локомотив. Но всички те са шокирани да видят как Иван Милчев си вкарва автогол и ЦСКА повежда. Голмайсторът Валентин Игнатов обаче изравнява за 1:1.
След почивката на половината футболисти на гостите от София хич не им се играе, останалите ритат колкото да отбият номера. По всичко личи, че Локомотив има възможност да спечели тази среща. Точно тогава 21-годишният Петър Колев си вкарва втори автогол. Изпълнението е такова, че няма как да бъде нарочно, с рядко виждан фалц.
„Сто пъти да се опитвам да го направя това още веднъж, няма да успея…”, кълне се днешният помощник на Херо в Лудогорец.
Остава още четвърт час, в който Игнатов вкарва втори гол и резултатът е изравнен – 2:2. Само още един и Локомотив ще остане в елита. Само че този спасителен гол така и не пада, въпреки че реферът Димо Момиров дава 6-7 минути продължение. Накрая арбитърът решава, че това е всичко за тази вечер и свири края. Горнооряховци изпадат…
След мача Петър Христов погва по коридорите на стадиона клубния директор Минчо Маринов и го хваща за гушата. Именно той е трябвало да уреди мача с ЦСКА, но нещо по трасето се объркало. Към двамата с автоголовете се чуват обвинения, че са продали мача за по 10 000 долара. Това обаче по-скоро е резултат на гнева на Христов, който след това омеква под влияние на близките си, а Колев дори запазва мястото си в състава за следващия сезон.
Петър Христов остава в клуба до началото на пролетния дял, а след това постепенно се насочва към другия си бизнес. „Там поне няма как да си вкарам автогол, а камо ли два”, обича да обяснява по-късно бизнесменът за оттеглянето си от футбола.
