Той е дебел. Той не е дебел. Той е дебел. Той не е дебел, той е Супер Зику.
Румънският симпатяга с чаровна гушка и фланелка, която си седи във формата на стомна по тялото му, е хитът в първенството. ЦСКА уцели десетката с привличането на Янис Зику, въпреки очевидния факт, че теглото му не е в нормите. Но талантът си е талант! 12 гола в 12 мача, и то с вид на човек, който изобщо не се напъва. Не говори добре за защитите у нас, но пък е отличен атестат за Зику, който загатва, че ако се стегне, може да вкарва по три всеки мач. Неговите игри на „Армията" дотук накараха доста съперници да страдат. С други думи - бая народ изяде по една гореща чорба тая есен, включително големият враг Левски. Шкембе-чорба, ако трябва да бъдем най-образни!
Навремето Цоко Антунович бе култов герой за феновете на Локо (Сф), далеч преди да забавлява България в сериите от Биг брадър. На терена деветката също бе доста „биг", домакинът на Локо трудно му намираше екипировка, защото всяка зима Цоко се връщаше все по-обемист. „Шефе, я ако съм 10 кила надолу, бичем у Реала Мадрида", бъзикаше се сърбинът с Николай Гигов след поредната забележка и глоба за наднормено тегло. Но си вкарваше човекът, може би за да докаже, че в „А" група с акъл и умения, могат да играят стокилограмови футболисти.
А помните ли Лилчо? Това явление в родния футбол се мяташе като ... като някакъв доста кръгъл котарак между гредите. Лилчо Арсов определено бе над 120 килограма, изяждаше по двуцифрен брой кебапчета на купоните на отбора, но лъвски пазеше вратата. Предизвикваше симпатии, защото бе сърцат. Нищо, че често след негови плонжове теренът из малкото наказателно поле на съответния стадион ставаше невъзстановим за дълго.
Талантът не е в пряка зависимост от килограмите, но, ако перифразираме култовия холивудски баскетболен филм, то „Дебелите могат да ритат". Не само това, ами сред тях има гениални във футбола. Но за тях трябва да напуснем границите на България.
Диего Армандо Марадона, наричан галено от аржентинците Златното пумпалче. А не толкова галено от всички, които не го обичат - Кокаиновото кюфте. И двете названия, дадени от фенове, имат общо с фигурата на футболиста, когото мнозина броят за поне втори сред най-великите. С бедра, чиято обиколка стигаше поне от София до Пловдив, късо и заоблено телце, дишащ тежко като парен локомотив, Диего правеше каквото иска с топката и съперниците.
Освен това фигурата му лъжеше, защото беше бързак. Рязко се стрелваше и инерцията на тежкото и закръглено тяло го понасяше с голяма скорост към вратата като изстреляно от пистолет топче. Марадона бе един пълничък гений, това е факт. На световното през 1994 г. направо бе квадратен, но въпреки това бе най-брилянтният футболист на първенството, докато не го изхвърлиха за допинг.
Феномена Роналдо, не онзи зализаният с плочките по корема, също бе дебел. Гениален дебел чаровник с огромно разстояние между предните два зъба. Роналдо в последните си години се носеше по терена с около 2 скорости по-бавно от ранния образец. Деветката е един от най-големите таланти в историята, но произходът му, психиката, както и многото контузии, го вкараха в схемата с напълняване и неумение да запази режим и тялото си в нормите.
Въпреки това е най-добрият голмайстор в историята на световните първенства, има и две титли от тях. А след като сам направи Бразилия първенец на планетата през 2002 г. вестник „О'Жого" написа незабравимото: „Дебелото ги погълна" - огромно заглавие и снимка на Роналдо след втория му гол срещу Германия на финала.
Когато се отказа от играта в началото на тази година, Феномена изглеждаше като непослушно дете, редовно преяждащо с вафли.
Ромарио Нетичащия бе един от бразилските поети, които правеха футбола да изглежда най-елементарното нещо на света. Мъничък и топчест, нападателят се мотаеше из терена незаинтересован и сякаш преял (ако гледаш фигурата му), за да се изстреля като от катапулт в един миг и да прати стадиона в оргазъм с любимия си удар „небрежен боц". Когато докара головете си во над 1000 в края на кариерата си в Бразилия, Ромарио вече приличаше на чичко, който обича пържено и сладко твърде много. Но геният му е безспорен и ... кръгъл.
През 90-те Ерик Кантона използва 8-те месеца наказание за удар срещу запалянко и се отдаде на почивка. Завърна се на терена не по-малко добър, но определено по-тежък. Късният Кантона бе видимо с наднормено тегло, гуша тип „Зику" и коремче в стил „подсвиркващ си строител с веф". Цялото поведение и фигура на Канто бяха небрежни и некореспондиращи с английските атлети по терените на Висшата лига. Но Ерик имаше нещо, което за тях бе непостижимо - пълна с футбол глава и гениални крака.
По негово време само един играч на Острова можеше да се мери с импровизаторския талант на французина и с... гушката му. Великият Газа! Още през 1990-та, когато талантът му грейна на световното в Италия, Пол Гаскойн вече категорично бе склонен към напълняване. Той никога не позволи да бъде стегнат в нормален спортен режим, а и те гениите затова са гении - да не ги ограничават.
Газа ядеше и пиеше на воля, но на терена бе единствен и неповторим. Историите за периода му в Лацио се струваха мит за феновете, но той ги потвърди в автобиография. Нагъвал в ресторантите спагети и прошуто до преяждане, а после повръщал. Мислел си, че така няма да качи килограми. После пак и пак... Когато се върна на Острова в Рейнджърс, Газа бе възпълничък чичка, но все така неуловим с топката.
„Ти си един дебел Еди Мърфи", пееха феновете по стадионите на Англия, когато им гостуваше Челси. После си гълтаха думите, защото деветката на „сините" Джими Флойд Хаселбенк някак преодоляваше очевидната си закръгленост, стрелваше се зад защитата и наказваше с поредния си гол съперника. Приликата в лице с комедийния ас роди песничката, както и шкембенцето, което палаво издуваше екипа на Джими. Но той строши куп голови рекорди.
Дебели и незабравими...
