Анди Грей: Искам да си накъдря косата

- Добро утро, г-н Грей!

- Моля ви, наричайте ме Анди.

- ОК, Анди, какъв цвят гащи носиш в момента?

- Бели.

- Добре. А какво имаш в джобовете си?

- Само портфейл. А какво имам в портфейла си? Кредитни карти и малко пари в брой.

- Колко точно?

- Ми, няколкостотин паунда.

- Колко можеш да изпиеш, преди да припаднеш?

- Ооо, доста! Последният път ми се случи, когато бях на почивка в Испания с едни

приятели. Направо се приземих! Но нямаше поражения, де!

- Кога за последно си изпивал един метър бири?

- Като младеж. Направо експлодирах след това! Никога повече!

- Кога за последно си нарушавал закона?

- Ъъъ... миналата година.

- Влизане с взлом  нещо?

- Не, превишена скорост. Но си платих глобата, защото ме хванаха.

- Винаги ни хващат. А кой е любимият ти албум?

- ( Мълчи или мънка цяла вечност. Правим си чай и го изпиваме, преди той най-сетне да

каже ето това:)  Ъъъ, доста сложен въпрос.

- Добре, де, кажи просто някой албум.

- Не мога така.

- Е, опитай се, де!

- Добре. Харесвам Род Стюарт. Скоро ще водя дъщеря ми на негов концерт.

- Кога за последно си носил женски дрехи?

- На майтап ли? Или наистина?

- Ами, както кажеш.

- Добре, де, един път, след няколко питиета, си сложих сутиен. Да видя как ми стои. Всички сме го правили, нали?

- Щом казваш...

- Но не ми стоеше добре, както веднага отбелязаха моите приятели.

- А носил ли си обеца. На носа? На ухото? На оная работа?

- Не, не. Никакви пиърсинги. Не си падам. Твърде стар съм за такива неща.

- А татуировки?

- Също не.

- Кой носеше най-късите шорти в отбора навремето?

- Вероятно Тревър Стивънс. Той ги правеше да изглеждат още по-къси, като ги вдигаше

нагоре.

- Не му ли излизаше оная работа отдолу тогава?

- Не съм обърнал внимание, честно казано.

- Навремето, като имаше коса, естествени ли бяха къдриците ти?

- Не, къдрех се ( въздиша ). Бих искал пак да мога да го правя - това би означавало, че

имам коса. Ееех...

- Някога нокаутирал ли си човек?

- Мисля, че не. Веднъж се стигна до бой в един бар в Дънди, докато още играех в

местния Юнайтед. Скочиха ми четирима човека, хапнах малко тупаници, но и аз успях

да върна няколко, докато ни разтърват. Май друг път не ми се е случвало подобно

нещо.

- Какво искаш да ни кажеш, преди да затворим телефона?

- Довиждане.

Новините

Най-четените