През юли стартира футболният сезон в България. „Евробойците" ни започват участие в квалификациите за Лига Европа и Шампионска лига с надеждата да се представят добре и да се класират за групите на двата турнира. Две седмици по-късно тръгва и родното първенство.
Всичко това е хубаво, много романтично. Играта, любимият отбор, феновете, тръпката... В някои места по света това е чакан с месеци момент и хората мечтаят за старта на сезона.
Аз обаче не го чакам с нетърпение. Ако трябва да бъда искрен, не искам и да започва.
Не знам дали ще имам нерви да изддържа поредните ужасяващи драми в евротурнирите. Омръзна ми да гледам отпадания от БАТЕ, тате и други такива. Един Бате си имаме и той е начело на държавата. Не искам и да ме жилят, Дянков и сие всеки ден го правят. Ако случайно преминем нагоре, не искам да треперя да не ни разгромят с 5-6 гола или пък да се притеснявам някой луд да не изтрепе половината стадион при поредната бомбена атака от трибуните.
Сега се сещам, че и квалификации на националния ни отбор предстоят. Ужас! И там срам и нерви.
Български футбол и срам станаха синоними вече.
И това само в Европа. А започне ли и българската класика „Циркът отново е тук", нещата ще придобият завършен вид.
Моята кратка прогноза: поне два отбора няма да завършат първенството. Всъщност един няма и да го започне. Ще гледаме още по-слабо първенство от изминалото и уникални футболни и административни драми. Грандовете ще подобрят „рекордите" си от миналия сезон и над 70% от треньорите ще бъдат сменени.
Много апокалиптична картина представям, но аз наистина вярвам в това. Защо ли?
Защото няма реформи. А българският футбол плаче за реформи. Говорим, правим „кръгли маси", дискусионни студиа, хабим хартия и трупаме архив по сървъри, а „футболните хора" си вървят по утъпканите пътеки и пропадането продъжава.
Този материал е с една-едничка цел. Да напомним на държавни ръководители, ръководство на БФС, ПФЛ и на всички собственици на футболни клубове, че е време да кажат „Стига!".
И да действат, да започнат от нулата, но да градят и да бъдат единни. Добри практики по света има колкото искаш, а и в България вече има достатъчно. Да вземат пример. Да се обединят около каузата „Да спасим българския футбол".
Имаме нужда от читав закон с ясни правила, които да се спазват и да не се правят компромиси. Също и от работещо решение на проблема със спортните бази и адекватна клубна политика с мисъл за бъдещето.
Не е лесно, но в живота няма лесно, особено ако не положиш усилия в тази посока.
