Макар през последните години франчайзът на "Междузвездни войни" да позагуби позиции, няма как излизането на нов филм - при това първият от близо седем години насам - да не привлече внимание и интерес.
Още повече, че в главните роли са Мандалорецът Дин Джарин и малкият му повереник Грогу (известен и като Бебе Йода) - двама от най-обичаните нови персонажи в цялата вселена, развиваща се "преди много години в една далечна галактика".
Въпреки това много от феновете подхождат с резерви към новия филм - и нормално, предвид факта, че последните филми от "Междузвездни войни" са всичко друго, но не и универсално харесвани.
Така че въпросът е дали "Мандалореца и Грогу" става за гледане, или ще е поредното скъпо разочарование.
Отговорът ще зависи от човек до човек и от това какво точно търсите във филма. Защото, макар от една страна да имаме жива и интересна история, пълна с приключения и визуални ефекти, има и някои проблеми със сценария.
Да започнем с хубавото. "Мандалореца и Грогу" е забавен приключенски филм в духа на някои стари класики.
Героите не остават на едно място за дълго, а постоянно преследват някаква цел - била тя имперски генерал, информация за следваща мисия или опит да се измъкнат от преследваща ги опасност.
Типично за Дейв Филони, който е режисьор на филма, тук духът на историята е малко по-детски, което носи повече усещане за свежест и позитивизъм и напомня на приключенските истории от края на 80-те години. Това се засилва още повече и от многото кукли, използвани за част от извънземните персонажи.
Филмът всъщност комбинира кукли и компютърно генерирани образи, за да пресъздаде различните раси. По-големите персонажи, като хътяните и част от роботите например, са оставени на CGI, тъй като участват в бойни сцени и алтернативата би била непрактична.
Разбира се, една от двете главни роли е поверена именно на кукла - малкият Грогу продължава да е абсолютният любимец на публиката. Тук той не просто изглежда като сладко извънземно бебе, но е отговорен за голяма част от забавните, смешните и по-трогателните моменти във филма.
А връзката му с героя на Педро Паскал се усеща все по-силна и искрена - нещо, което историята допълнително подчертава.
Отвъд това идват проблемите, които не са фатални, но се усещат.
Историята на "Мандалореца и Грогу" може да е интересна, но сценарият има слабости. Най-напред можем да посочим факта, че тук нямаш толкова усещането за филм, колкото за няколко епизода от сериал, скрепени един за друг.
Ако в повечето филми имаш ясно първо, второ и трето действие, които изграждат завръзката, развитието и кулминацията, тук тази структура се повтаря няколко пъти. Сюжетни линии започват и приключват, което създава усещането, че гледаш една по-голяма история, разделена на отделни епизоди - точно като в сериал.
Със сигурност в "Мандалореца и Грогу" има материал за два пълнометражни филма, но по някаква причина те са събрани в един. В средата на лентата вече имаш чувството, че трябва да приключва, а остава още толкова.
Така че, да, ако това беше сериал, щеше да работи по-добре.
Друга слабост е, че на моменти сценарият просто "се случва" на героите.
Историята не се движи толкова от техните решения, колкото от навреме появяващ се странник, катастрофирал кораб или тайна, която някой персонаж решава да разкрие точно в най-удобния момент.
Усещането за слаб сценарий се засилва и от дребни разминавания и откровени дупки. Как така например в един момент Мандо се бие с противниците си и им взима оръжията, за да има с какво да се отбранява, а малко по-късно изважда бластера от кобура. Наистина става дума за дреболии, но те все пак правят впечатление.
Споменахме и малко по-детското усещане на филма, което обаче влиза в противоречие с общата му продължителност от малко над два часа. Това е доста дълъг период, ако целта е да задържиш вниманието на по-младата публика.
Някои сцени са излишно проточени, а други спокойно можеше да отпаднат, без филмът да загуби особено много.
Извън това получавате един забавен и лек филм, който може и да не остави сериозен отпечатък върху вселената на "Междузвездни войни", но поне няма да ви накара да съжалявате, че сте го гледали (както може да се каже за поне няколко от другите филми във франчайза).
Весел, с доволно количество екшън и бойни сцени, с красиви моменти, но и такива, които ще те накарат да се чудиш защо Дейв Фелони не е "пипнал" малко нещата.
Така че оценката ни за "Мандалореца и Грогу" е едни стабилни 3 от 5 кафенца.
