Шейсет и седем чужденци от 29 националности си вадят хляба в десетте клуба от „А“ група. Картотекираните българи са 215, а играчите под 21 години - 64.
Това са цифрите в сезона, белязан от реформите на БФС. Въведено бе правило за задължително използване на поне един млад състезател в титулярния състав. Целта е да спре пропадането на националния отбор, а родните тимове да бъдат принудени да се обърнат към школите си.
Дали мярката е удачна, тепърва ще разберем. Фактите сочат, че почти всеки четвърти (23,75%) футболист в елитната ни дивизия идва зад граница. При изчисленията са взети предвид пълните картотеки - шампионът Лудогорец например е заявил цели 33-ма играчи, но в групата попадат само 19. Познайте откъде се реже. Легионерите в състава на Едуард Ераносян са 13.
Класирането разкрива любопитна и същевременно логична закономерност - отборите с повече чужденци печелят повече точки. След мачовете от 12-ия кръг напред се откъснаха Левски (9), Литекс (9) и Лудогорец (13). В златната среда са Берое (5), Черно море (11), Славия (6) и Локо Пловдив (5). На дъното са Монтана (2), Ботев (5) и Пирин (3).
Е, как тогава да очакваме, че водещите клубове ще загърбят навика си да привличат вносни попълнения?
Парадоксално, но в първите три тима са картотекирани и най-много играчи до 21 години - 12 в Левски, 10 в Литекс, 9 в Лудогорец. Най-малко са в Монтана (1), Пирин (2) и Берое (3).
По родните терени доминират бразилците - 12. Следват французите (10 с уговорката, че повечето са с африкански корени), португалците (5), колумбийците и македонците (по 4), холандците, сърбите и румънците (по 3). Има екзотични подправки от Тунис, Канада, ДР Конго, Конго, Кабо Верде, Мали, Мартиника, Уругвай, Мароко, Нигер, Мадагаскар...
Къде се позиционираме спрямо тенденциите в Европа? На помощ идва мащабно демографско изследване за практиките в 31 водещи първенства на Стария континент, което обхваща календарната 2014 г.
За този период у нас са минали 131 легионери от 30 държави, които са представлявали 30,1% от всички футболисти. Трябва да направим уговорката, че през пролетта на сезон 2013-2014 в „А“ група участваха 14, а през есента на 2014-2015 - 12 клуба.
Всъщност България се намираше в средата на класацията. В Кипър чужденците са били цели 70%, в Англия - 60%, в Италия - 55%. Най-рядко към международните пазари са поглеждали в Беларус (22%), Словакия (22%) и Сърбия (13%).
Влияе ли този показател на резултатите на национално ниво? Вече споменатата Италия спечели нашата квалификационна група за Евро 2016. Процентите в Хърватия са 22, а в Норвегия - 32. Срещу тези три отбора записахме една единствена точка.
Най-големия си успех постигнахме на световното първенство в САЩ през 1994 г., когато водещите ни фигури носеха екипите на европейски колоси. Какъв е актуалният статус на футболния ни износ? Да бъдем откровени - той клони към абсолютната нула. През настоящия сезон зад граница играят общо 97 българи. Повечето обаче са в ниски дивизии или в слаби шампионати.
В елитните нива на водещите 5 първенства са само Александър Тонев, Ивайло Чочев (Италия) и Тодор Неделев (Германия). Струва си да споменем Ивелин Попов (Спартак Москва), Георги Миланов (ЦСКА Москва), Иван Иванов (Базел), Димитър Бербатов (ПАОК, Гърция), Валери Божинов и Иван Бандаловски (Партизан, Сърбия).
Най-многобройни са колониите ни в Румъния (9), Русия, Гърция и Малта (по 7), Турция (6), За сравнение - по света са разпръснати 187 румънци, 234 турци, 108 гърци, 137 македонци и...607 сърби! Именно западните ни съседи са четвъртият най-мащабен футболен износител в света. №1 очаквано е Бразилия с невероятните 1784 играчи (нека припомним - 12 са в България).
Челната десетка допълват Аржентина (929), Франция (758), Нигерия (596), Испания (497), Хърватия (477), Колубмия (440), Португалия (392) и Сенегел (377).