Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Футболната 2016: Третият рестарт след Тодор Живков

Футболната 2016 година ще бъде запомнена с доста неща, малко от които приятни
Лудогорец отново се оказа единственият ни евробоец, който дори ще играе в Лига Европа напролет
Владо Стоянов спаси дузпа на носителя на "Златната топка" Кристиано Роналдо не само на клубно, но и на национално ниво
Междувременно, у нас бяха фалирани и създавани отбори, а регламентът на първенството за пореден път бе преправен
Преживяхме и нова смяна начело на националния отбор и гледаме поредния период на обиграване

Когато в онзи ранен следобед на 20 февруари футболистът Лъчезар Балтанов вкара гола за победата на Ботев над Локомотив с 1:0 в дербито на Пловдив, едва ли някой е предполагал каква нелепа футболна година се е задала.

С въпросния първи официален мач за годината у нас се откри пролетният сезон в „А” група. Само ден по-късно Лудогорец победи Левски с 2:1, дръпна с осем точки в класирането и си осигури петата поредна шампионска титла. Така още през първия футболен уикенд на годината интригата в първенството беше убита окончателно, ако не броим боричкането за третото място.

А и самото първенство се оказа осиротяло, с едва девет отбора след изваждането на Литекс. И само с по четири мача на кръг. Които пък никой не искаше да гледа, понеже не беше интересно.

Всъщност, ако хората искаха да гледат нещо, това беше ЦСКА. По онова време „червените” на треньора Христо Янев играеха във „В” група заради изгубения си професионален лиценз. Това не им попречи да елиминират Берое (2:0, 2:0) в полуфинала за Купата на България, и да вдигнат трофея след финалния двубой с Монтана (1:0).

Този мач се игра пред повече от 35 000 зрители на „Васил Левски” и беше най-посетеният у нас за годината. Заговори се, че хубав футбол можело да се прави и само с български футболисти, какъвто беше случаят с ЦСКА на Янев.

Отчаяни, че „А” групата им отива по дяволите, така наречените „футболни хора” от БФС и клубовете решиха да се правят на реформатори. И разтръбиха, че предстои голям и сериозен рестарт със сформиране на нова елитна Първа лига.

Това всъщност е трети рестарт на футбола в България за последните 45 години. Първите два бяха статията на Тодор Живков „Докога ще търпим недъзите в българския футбол?” (1970) и решението на неговите хора от Секретариата на ЦК на БКП за разпускането на ЦСКА и Левски (1985).

Сегашният трети рестарт за изкореняване на недъзите тръгна не и без благословията на премиера Бойко Борисов. Твърди се (без да го има черно на бяло), че по негово нареждане стадион „Българска армия” беше даден на ЦСКА през лятото.

Но не на онзи ЦСКА с купата. Той междувременно беше фалиран заради 20-30 милиона лева борчове. Във финалния мач от трета дивизия с Миньор (Перник) младият Марио Йорданов вкара историческия последен гол за автентичния отбор на войската.

„Армията” я дадоха на новия ЦСКА-София. Това всъщност се явяваше пребоядисаният в червено и преместен да играе в столицата под друго име фирмен отбор на Гриша Ганчев – Литекс. Считаше се, че връщането на „армейците” в елитната ни футболна дивизия, макар и през комина, ще засили интереса към шампионата.

А и се възстановяваше вечното дерби ЦСКА – Левски. При това с нов треньор на „сините” – Люпко Петрович, който смени в края на пролетния дял Стойчо Стоев.

Уж за да бъде по-голямо зрелището, в новата Първа лига през комина, също като ЦСКА–София, влязоха още третият в „Б” група Локомотив (Горна Оряховица), осмият Верея от старозагорския квартал „Кольо Ганчево”, че дори и спасилият се в последния момент от изпадане при аматьорите Нефтохимик (Бургас).

Нищо, че ред отбори дори нямаха стадиони с осветление според изискванията на новосъздадената Първа лига. Това прати Черно море от Варна да играе като домакин в Каварна, а тези от Горна да приемат за свой терена на стадион „Лаута” в Пловдив. Русенци заминаха да ритат в изгнание в Разград, на Монтана се наложи да се разхожда до Ловеч.

Но главният въпрос беше да има достатъчен брой мачове за излъчване по телевизията, за да остане сигурният приход от 5 милиона лева от тв-права за сезона. Иначе всичко отиваше на боклука.

Разбира се, и всичките планове за сериозен рестарт във футбола ни заминаха в коша само за няколко месеца.

Макар и да победи Лудогорец (1:0) на „Герена”, Левски по-често играеше Ганкиното. Заради вътрешни интриги треньорът Люпко Петрович избяга без предупреждение.

И то точно в деня на един от мачовете. Новият бос на „сините” Спас Русев заяви, че е „шокиран” от първите си сблъсъци с футболната действителност.

А в ЦСКА–София Гриша Ганчев и хората му побързаха да изгонят Христо Янев и повечето от момчетата от предния сезон, станали любимци на публиката. И да докарат на тяхно място групата от Ловеч, начело с новия треньор от Румъния Едуард Йорданеску. И така уж новият ЦСКА съвсем заприлича на добрия стар Литекс.

Безсилни да покажат някакъв състоятелен футбол, „сини” и „червени” извъртяха 1:1 в безсолното дерби помежду си в края на октомври, което съвсем отчая запалянковците. Затова в края на сезона публиката на двата най-популярни отбора в България падна до 1000 души на мач, че и по-малко.

Както и в останалите тимове от Първа лига – под 1000 и в Пловдив, под 500 в Стара Загора. А на мача Монтана – Верея в Ловеч имаше едва 14 продадени билета, плюс още толкова зрители, влезли гратис…

И за да е пълно отчаянието, Лудогорец още в края на ноември победи Левски (2:1) в Разград и според всички вече си е подсигурил шестата поредна титла.

Толкова с рестарта и реформите в елитната футболна класа на България през 2016 г. Недъзите се оказаха много трудни за изкореняване.

Оказа се още, че освен Лудогорец, никой друг български отбор не може да си подаде носа западно от Калотина. В турнирите на УЕФА Левски по традиция отпадна още преди летните отпуски, като отстъпи пред словенския Марибор (0:0, 1:1).

И бронзовите медалисти от Берое приключиха курса по това време срещу финландците от ХИК (1:1, 0:1), но в предишния кръг поне бяха елиминирали представителя на Босна в Лига Европа – Радник (0:0, 2:0).

Две десетилетия след последния си гастрол в Европа, Славия поне смогна да победи геройски полския Заглембе с 1:0, преди да отпадне след 0:3 в реванша.

Остана само Лудогорец, който се класира в групите на Шампионската лига, а след фурора 2:2 на „Парк де пренс” в Париж ще играе напролет във втория по сила турнир на УЕФА – Лига Европа. Хората на треньора Георги Дерменджиев не се изложиха пред чужденците и бяха едно от малкото хубави неща във футбола ни през последните 12 месеца.

Другото хубаво беше първият мач на националния отбор на България за годината.

На 25 март в Лейрия всички очакваха, че предвожданият от Кристиано Роналдо състав на Португалия ще ни „разнася като пръскачка из лозе”, ако приложим жаргона на футболната съблекалня. Вместо това обаче нашите спечелиха с 1:0 след гол на натурализирания бразилец Марселиньо. Вратарят ни Владо Стоянов за втори път в живота си улови дузпа на Роналдо, който три месеца по-късно триумфира с Португалия като шампион на Евро-2016.

Впрочем, поне исторически погледнато, българската победа в Лейрия не е чак толкова изненадваща. Поколенията на Георги Аспарухов-Гунди и Христо Бонев са побеждавали още четири пъти португалците, водени от не по-малко славния от Роналдо „черен диамант” от Мозамбик Еузебио.

Но сега, за да не си помисли народът, че сме станали голяма сила във футбола като при Гунди и Бонев, националите ни побързаха да паднат позорно от Япония (2:7) и Дания (0:4) на турнира „Кирин къп”. А след като и Люксембург ни вкара три гола в София, селекционерът Ивайло Петев хвърли кърпата и замина като треньор в хърватския Динамо (Загреб). Заместилият го Петър Хубчев почна с две катастрофи срещу Франция (4:1) и Швеция (3:0), преди да дойде измъченият успех с Беларус (1:0).

Странната година ще се запомни и с необичайно високия интерес към някои събития в аматьорския футбол.

Вече стана въпрос за автентичния ЦСКА, който завърши сезона в Югозападната „В” група с 31 победи, само един равен срещу отбора на Сливница и голова разлика от 146:10.

Едно ниво по-долу, в градското първенство на София, гастролира друг отбор със славно минало. Това беше столичният Локомотив, който почна на чисто от най-ниското ниво след оттеглянето на дългогодишния си собственик Николай Гигов.

Новият жепейски тим завърши като шампион на дивизия „София – Север”, а след това спечели баражите за влизане в елитната аматьорска „В” група. Феновете вече предвкусваха големи дербита с Миньор (Перник), Беласица, Радомир и Гоце Делчев. Само че и Локомотив (Сф) го хвана рестартът във футбола ни. БФС му позволи да почне през лятото направо в „Б” група. Там обаче жепейците са назад в класирането, а привържениците вече съжаляват, че избързаха с връщането в професионалния футбол.

Но за поклонниците на селската група изкушението тепърва предстоеше. В дивизия „София – юг” се появи отборът на име ЦСКА 1948, създаден от военни и фенове, които не припознаха за свой хибрида на Гриша Ганчев ЦСКА-София. Новият отбор много прилича на този на Христо Янев от пролетта, само с български момчета. Печели не само точки, но и симпатиите на около 200-300 души публика.

Това беше футболната 2016 г., а най-добрият футболист на годината ще бъде обявен на 7 януари. Рестартът на първенството е предвиден за 12 февруари с отложения мач между Монтана и Лудогорец. Дотогава може да гледате по телевизията футбол от Западна Европа на корем.

 

Най-четените