Ивелин Петков е име, което предизвиква широки усмивки по лицата на всичките му възпитаници. Той е сред най-новата генерация български треньори, които тепърва ще се доказват, а амбицията и талантът му са неоспорими.
Пише история още с първите си стъпки в професията и резултатите, които постига, не остават незабелязани. Затова получава и шанса да срещне Крал Кени Далглиш и да стане част от магията на академията на Ливърпул.
От града на Бийтълс той носи философията на един от най-именитите отбори на Острова, а трънливият път на треньорската професия, по който Ивелин е поел, не го плаши. Напротив, кара го да мечтае и да си поставя все по-високи цели.
Всичко за него започва, когато е на крехка детска възраст, но споменът за незабравимото американско лято е все така жив в съзнанието му: „Тогава се запалих по футбола и се роди мечтата един ден да се занимавам с този спорт. Гледахме мачовете със семейството ми и еуфорията беше голяма.“
Пътят му го отвежда в едно училище в Горна Малина, а после и в частна школа в София. Една съдбовна среща с Михаил Мадански и изпитване на случаен принцип го насочват към пътя, който Фортуна му е отредила.
„Възпитаник съм на НСА. Веднъж Михаил Мадански ме вдигна да ме изпитва без да казва на каква тема ще бъде тренировката, а след това остана впечатлен. Беше и ръководител на дипломната ми работа и ми предложи работа в Монтана – приех без да се двоумя. В този регион има кадърни деца, които знаят как да се борят на терена.“
Дебютната година на Ивелин Петков в тима е повече от очарователна. За първи път в историята на клуба отборът до 19 години става шампион на Северозападна България, записвайки 17 победи и 3 равенства и всичко това при положение, че целта е била класиране в средата на таблицата. Така надеждите се свързват с младия специалист, а всички погледи са приковани върху него.
„Завършихме 6-7 точки пред Литекс. Научих децата, че съм им приятел, но има и дистанция. Знаят обаче, че винаги могат да разчитат на мен.“
В следващите месеци успехите стават все по-големи, а победите се нижат една след друга. Юношеската селекция влиза в Елитната група на България, в която Ивелин отчита най-голямото си постижение до този момент:
„Фен съм на Левски, бил съм там на стаж 2 години и не съм си представял, че ще ги победя с момчета, които са събрани от региона.“
Идва и сбъдването на една мечта – Ливърпул. И специализацията в академията, която е произвела толкова много футболни шедьоври.
„Бяхме на лагер в Трявна и ми се обади Драго Панков, който ме е препоръчал на мениджъра Петьо Костадинов, който ме изпрати. Най-силно впечатление ми направи как всички са фанатизирани от идеята Ливърпул и от това да създадат нови кадри.“
„На всеки ъгъл има снимка на човек, който е излязъл от академията и е играл в първия отбор. Джерард, Карагър, Макманамън, Стив Хайуей. Помнят легендите си и навсякъде има техни изображения, за да може децата да се амбицират и да знаят, че един ден могат да са на тяхно място.“
Именно това е ключът към успеха – мотивацията, че мечтите се сбъдват и философията, която учи на принадлежност към клуба.
Младият треньор съжалява, че няма подобно отношение в България: „От тук (б.а Монтана) е излязъл Стилиян Петров, който е феноменален футболист, и никъде няма негова снимка. В Левски, където съм прекарал повече време, е същото.“
В академията на Ливърпул Ивелин става рано и до 23:00 ч. се обучава. Участва в лекциите и тренировките, пътува с отборите – целият процес е пред очите му и той активно взима участие в него. А още първия ден среща в базата великия Кени Далглиш:
„Той не е назначен на работа, но идва 2-3 пъти в седмицата, за да участва в заниманията. Съветва играчите и треньорите“, което е поредното доказателство, че Ливърпул е кауза и начин на живот.
През цялото време Ивелин Петков трупа опит и знания, които прилага на практика още първите дни, след като се връща в България.
„Последния ден пътувах за летището в едно такси и на пътя стана скандал, хвърляха се монети, имаше псувни. Това показва, че не са по-различни от нас, но по отношение на академията, възпитанието бе безупречно. Няма дете, което да не отговаря на високите личностни критерии. Всички са пример за подражание на терена и извън него.“
Завърнал се отново в родината, той е по-мотивиран от всякога: „Научих се, че понякога не трябва да съм толкова емоционален. Мечтая да съм начело на отбор от Първа професионална лига“, и тайничко се надява това да е любимият Левски.
Приказните седем дни на Острова оставят траен отпечатък у Ивелин, както и разбулената мистерия на постиженията на един от най-великите клубове в света. За него сега е задачата да приложи наученото, а за нас – да вярваме, че най-доброто в българския футбол предстои.
