За първи път чухме термина „робство" във футбола преди 4 години. Тогава онзи бронзиран португалски исполин с кисела физиономия Кристиано Роналдо, обяви как Манчестър Юнайтед го държи в робство и не му позволява да премине в Реал.
Роналдо тогава взимаше по 120 000 лири на седмица, около 240 пъти колкото средно статистическия гражданин на Манчестър. Беше шампион на Англия и Европа, мегазвезда, създадена именно от робовладелците му в Юнайтед. Сър Алекс Фъргюсън го взе от Лисабон на 18 години, гарантирайки, че мургавото крило няма да се превърна в един неуспял талант - нещо типично за голям процент от португалските играчи в началото на века.
Та Роналдо за първи път го формулира - робство. Това е, когато клубът не ти разрешава да изпълниш „детската си мечта": официално, да преминеш в друг отбор, а неофициално - да получаваш още по-голяма заплата и рекламни пари. Обикновено такива изказвания са подготвени в инкубаторите за "идеи", каквито са мениджърските агенции. Те, разбира се, печелят най-много от поредния мегатрансфер.
В неделя Лука Модрич отказа да излети с Тотнъм на турнето в САЩ. Хърватинът стачкува, защото е роб на договора си с лондонския отбор, а го искал Реал (Мадрид). Пак този Реал... Толкова ли е зелена тревата и синьо небето в Мадрид? Да, зеленото е важно, разбира се...
ФИФА в последните години съвсем загуби авторитет и тежест, след като скандалите с корупция, с продадени домакинства на световни първенства и битки за власт излязоха на показ пред всички. Но централата си продължава с курса за защита правата на играчите, на агентите, на кой ли още не. А кой ще защити Тотнъм, инвестирал в един сравнително световно неизвестен играч преди четири години? Тогава клубът плати 16,5 милиона лири за Модрич, а заплатите и бонусите му за този период докарват цифрата до около 27-28 милиона, вложени в халфа. Който сега е роб и от позицията си на жертва и с ултиматуми, че няма да носи екипа на Тотнъм, може да принуди работодателите си да го продадат за около 25 милиона.
Лоялността в съвременния футбол е дума, която звучи странно и предизвиква иронични усмивки. На играта липсват повечко хора като Шави, Раул, Алекс дел Пиеро, Франческо Тоти, Пол Скоулс, Райън Гигс и Стивън Джерард. Друг такъв се появява в лицето на Меси, който простичко обяснява, че Барса го е спасил не само за футбола, но вероятно и за нормален живот изобщо. Той също никога няма да стъпче своята лоялност.
Примерът с Хосеба Ечеберия отпреди няколко години говори за това, че е крайно време футболистите да се върнат към годините, в които бяха мъже - бойци, примери. Баскът изигра последния сезон преди отказването си в Атлетик (Билбао) с договор, в който сам поиска да се впише: без заплата. Това бе неговата благодарност към клуба, откъдето тръгна и завърши във футбола. Преди да се изтъкнеш какво ти си направил за отбора, помисли какво той е направил за теб - търсена перифраза на прочути думи на Кенеди.
В България такива примери имаме също. Елин Топузаков бе накаран насила да напусне Левски преди години, въпреки че очевидно не искаше да се разделя с отбора. Преди няколко дни един бразилец - Жуниор Мораес, показа ясно на своите шефове и на феновете, че трансферът му в Металург (Донецк) е станал не по негово желание и е искал да играе в ЦСКА.
Разбира се, това са различни планети във футбола с Роналдо и Модрич. Но вижте Бербатов. Година и половина той е в цайтнот - няма верен ход в клуба си, който нито го продава, нито го пуска да играе поне малко. Въпреки това Митко не стачкува, не плаче, а играе добре, когато получи шанс. Той е умно момче и знае - да, положението му е кофти, но не е робство да си играч на Юнайтед и любимец на хиляди хора по света. Да печелиш страхотни пари, да играеш най-великата игра в един голям клуб. Как робство? Та това е реализиран сън!
Но играта, превърнала се в „монополи" с милиони, прехвърляни из банковите сметки на футболисти и агенти, започва да отвращава с грозното си лице. Да стачкуваш срещу клуба си, това вече е прекалено. Стачкуват хора, които не могат да сложат нищо на масата за вечеря на семейството си. Стачкуват и несъгласни с уволнения, с условия на труд, с определен човек в ръководството.
А футболистът в голям клуб е със статут на полубог, осигурен за два живота напред и правещ за много пари нещото, за което мечтаят милиони момчета по света!
Кой стачкува в Страната на чудесата?
Доста първосигнално мнение е това!По същият начин по който казваш,че Реал искат да го отмъкнат,така и Тотнъм са го взели от родният му клуб - Динамо Загреб.Реал е по-високо стъпало(най-високото до скоро),в Испания се играе по-подходящ за качествата му футбол - нормално и да иска трансфер в пика на своята кариера.Пишеш за Бербатов,но забравяш,че той се измъкна по абсолютно същият начин от Тотнъм за да иде в Манчестър ...
Стой Лука в Тотнъм! Не отивай в белия несретник, където ще те закотвят резерва и ще ти провалят кариерата!
Статията е интересна, но дването на Барбучето за пример е смехотворно... Много лесно забравяте, че и той се правеше на онеправдан и бойкотираше Тотнъм. Хуанде Рамос го беше изкарал от състава, защотот правеше абсолютно същите номера. Колкото по-бързо спрете да канонизирате благоевградският дезерьор, толкова по-добре. Иначе съм съгласен напълно, че в днешно време 90% от играчите нямат капка достойнство и мъжество...