Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кой (всъщност) е най-успелият български клуб в Европа?

Лудогорец игра два пъти в групите на Шампионската лига и записа една победа, но достатъчно ли е това, за да бъде считан за най-успешен български клуб в Европа?
Системата за изчисляване на коефициентите и тежестта на самите коефициенти преди 1990 г. бяха съвсем различни от настоящите - затова най-големите успехи на ЦСКА в евротурнирите не са донесли на отбора кой знае какъв коефициент
Лудогорец си извоюва практически сам изключителния за българските стандарти коефициент от 37.000 точки
Големият отбор на Левски, воден от Станимир Стоилов, беше натрупал цели 38.112 точки, но тогава помогна и участието на ЦСКА и Литекс в груповата фаза на Купата на УЕФА Снимка: levski.bg
Големият отбор на Левски, воден от Станимир Стоилов, беше натрупал цели 38.112 точки, но тогава помогна и участието на ЦСКА и Литекс в груповата фаза на Купата на УЕФА

Съвсем наскоро изпълнителният директор на Левски Павел Колев направи сравнение между успехите на международната сцена на големия отбор на „сините" от средата на миналото десетилетие и сегашните постижения на Лудогорец.

„С всички успехи, постигнати в последните години, Лудогорец още не е достигнал коефициента на Левски, когато игра на четвъртфинал за Купата на УЕФА и влезе в групите на Шампионската лига. Такъв коефициент още български клуб не е постигал", каза Колев.

И е напълно прав - активът, който Левски натрупа към сезон 2006/07, бе космически за българските стандарти: 38.112 точки в 5-годишната европейска клубна ранглиста. Само за един сезон (2005/06) тимът на Станимир Стоилов спечели умопомрачителните 17.887 точки с достигането до четвъртфинал за Купата на УЕФА. Тогава „сините" изиграха 14 мача в Европа в рамките на година и дълго браха плодовете на „приказката" си: в следващите сезони неизменно бяха сред поставените при жребия за квалификационните кръгове.

Настоящият евроактив на Лудогорец е доста по-нисък: 27.000 точки.

Само преди година обаче „орлите" имаха актив от 37.000 точки, т.е. само с около точка по-малко от онзи велик отбор на Левски, който освен това имаше „подкрепа" и от другите ни евроучастници ЦСКА и Литекс, също попаднали в груповата фаза на евротурнирите през 2005 г.

Техният актив допринесе за вдигане на националния коефициент, част от който също се добавя към клубния. Обективната истина изисква да се каже, че сега Лудогорец си извоюва коефициента практически сам.

Какво обаче показва историята? Българските клубове се подвизават вече над 60 години на европейската сцена, но кой е записвал най-голям актив в ранглистата на УЕФА? И по-важното: какво от това? Защото днес коефициентът има значение, при това голямо, но определено невинаги е било така...

Първият български клуб, спечелил коефициентни точки в Европа, логично е ЦСКА - „червените" са и изобщо първият роден представител на международната сцена. През сезон 1956/57 „армейците" елиминират още дебютния си евросъперник Динамо (Букурещ) след 8:1 и 2:3 и отпадат на четвъртфинал от Цървена звезда (1:3 и 2:1). Това им носи 1.250 точки за коефициента. В първата 5-годишна класация на УЕФА (от 1960 г.) тогавашният ЦДНА има актив 2.250 точки и по този показател дели деветото място в Европа с италианския Интер и австрийския Виенер Шпортклуб.

Любопитното обаче е, че още при първия си голям пробив на европейската сцена през кампанията 1966/67, когато изиграва цели 13 двубоя в КЕШ и отпада чак на полуфинал след драматичен трети мач с Интер, ЦСКА остава с изненадващо нисък актив от едва 1.375 коефициентни точки, които му отреждат почти абсурдното 23-то място в класацията за сезона. Нищо, че де факто е сред четирите най-добри на континента.

Това е така, тъй като по това време коефициентът се изчислява по съвсем различна формула от днешната - спечелените точки (2 за победа, 1 за равенство) просто се делят на броя изиграни мачове.

На всичкото отгоре, УЕФА не брои за коефициента първите четири срещи на „армейците" от турнира за КЕШ (в квалификационния кръг срещу Слиема Уондърърс и в първия редовен кръг срещу Олимпиакос Пирея), но им начислява 2 бонус точки за достигането до полуфинал.

Сметките показват, че в края на сезон 1966/67 ЦСКА и Славия имат еднакъв актив в 5-годишната ранглиста (по 2.875 т.) и делят 49-ото място. Тогава „белите" също достигат полуфинал (в КНК), но европоходите на двата български клуба реално не се отразяват на коефициента им. Днес това би било немислимо - подобни успехи биха им осигурили грамаден коефициент, но времената са съвсем, съвсем различни.

И за това си има логично обяснение - до 1990 г. коефициентите на практика нямат никакво значение за УЕФА. Те се използват само за определяне на квотите на страните в турнира за Купата на УЕФА, но не и за дирижиране на жребия. В КЕШ и в КНК всички отбори се поставят в обща урна и се тегли на свободен принцип. Единственото уточнение е, че от един момент нататък по служебен път най-силните клубове на континента не се кръстосват в първите два кръга на турнирите, но това не променя кой знае колко картината.

Затова и фактът, че следващият полуфинал на ЦСКА - през 1982 г., също не носи дивиденти на клуба в европейската ранглиста, не е болка за умиране.

„Червените" елиминират актуалния носител на КЕШ Ливърпул и достигат до епични мачове с Байерн, но финишират сезона с коефициент от едва 4.875 точки - колкото днес отборите ни записват на регулярен принцип. Но дори 10 пъти по-голям актив нямаше да им свърши работа при жребия за следващия сезон, когато още на старта се падат срещу френския шампион Монако...

От своя страна Левски печели първите си точки през сезон 1965/66 г. при дебюта на „сините" на европейската сцена в турнира на шампионите срещу шведския Юргорден (1:2 и 6:0) и португалския гранд Бенфика (2:2 и 2:3). Победата, равенството и двете загуби носят на левскарите актив от 0.750 коефициентни точки. Подобно на историята с ЦСКА, и в най-добрите си сезони до падането на Берлинската стена левскарите не успяват да натрупат кой знае какво. Дори при четвъртфиналите си „сините" не прескачат границата от 4 коефициентни точки.

Аналогична е ситуацията и с останалите ни евроучастници - просто системата за изчисляване на коефициентите и тежестта на самите коефициенти преди 1990 г. са съвсем различни от настоящите. Което, разбира се, няма никакво отношение към резултати на терена, елиминираните съперници и постигнатите успехи.

И в крайна сметка, за всеки футболен фен значимите европейски вечери на неговия любим клуб са най-великото преживяване.

Независимо колко дебел е коефициентът му - или къде го нарежда прословутата ранглиста на УЕФА.



Най-четените