Вековен Левски вече отпразнува стогодишния си юбилей, но на хоризонта се задава една по-различна и по-мрачна годишнина. Още малко и тимът ще закръгли цяло десетилетие, в което представлява мъчение в спортен план и посмешище в управленски.
Трудно е за вярване как най-подреденият български клуб, абониран за трофеите в България, биещ ЦСКА по инерция, изряден, без дългове и със стабилно ръководство, беше съсипан с една ужасяваща методичност за някакви си 7-8 години.
За да се стигне до сегашния етап на примиреност с посредствеността, в който спокойно се обявява цел добиране до евротурнирите, независимо как, а реалните възможности на отбора са за четвърто-шесто място в първенството. Никой не смее и да намекне за нещо повече в перспектива - защото парите свършиха, идеи отдавна няма, а най-лошото е, че привърши и надеждата.
Проблемите са всеизвестни. Дълговете растат, стадионът е в перманентен ремонт, резултатите на първия отбор чупят антирекорди, а спортно-техническата част е на плещите на човек като Георги Иванов, който не може да се справи с нея. Трудно е да се изговорят имената на отборите, последно отстранили Левски от европейските клубни турнири, но се стигна и до още по-ниска точка - отборът вече въобще не играе в Европа и това е по-скоро облекчение за него.
Даже поредният нов треньор вече не е посрещан с кой знае какъв ентусиазъм. А и въпреки успехите си в Лудогорец, Стойчо Стоев няма нужния авторитет и щом дойдат неизбежните слаби резултати, ще си замине бързо-бързо, за да бъде наследен най-вероятно от директора си.
Даже протестите на феновете срещу ръководството и слабите резултати вървят на приливи и отливи и впечатлението е, че зависят повече от моментните (финансови, естествено) отношения на агитката със собственика Тодор Батков, а не от реалното състояние на клуба.
Очевидно финансовата кризата удари по бизнеса на Батков, но още по-очевидно е, че
в последните години проблемът на Левски не беше в количеството налични пари, а в начина на изразходването им
Всъщност управленските грешки бяха не по-малко от тези на сините футболисти на терена. През 2006 г. Левски спечели около 5 млн. евро от участието си в групите на Шампионската лига, но тези пари потънаха, а оттогава в клуба се изредиха безброй футболисти, които и най-големият фен надали може да си спомни.
Някои от тях, особено българите и особено юношите на клуба, имаха качества за Левски, ако се беше намерил кой да ги развие и да ги подреди в стабилно оформен състав, запазен за повече от половин сезон. Но в едно влудяващо текучество на футболисти с лека ръка се зачеркваха и отстраняваха талантливи млади играчи и скъпи чуждестранни покупки, а постоянно сменящите се треньори не успяваха с нищичко да развият качествата им. Тъкмо обратното - видя се, че какъвто и футболист да пристигне в Левски, неговата форма неизменно спада до момента, в който бъде обявен за недостоен да носи синята фланелка.
А единственият треньор, който вдигна трофей в този период - Емил Велев, стана шампион през 2009 г. с един от най-слабите отбори на Левски в историята и за награда беше уволнен в началото на следващия сезон.
Оттогава измина твърде много време, в което се работеше ден за ден, мач за мач, и се чакаше като спасител свише „Газпром" или друг спонсор
От тези последни години на Герена, които на всеки фен му се иска да забрави, ще останат само символите:
Проблясъкът при Ясен Петров в символизирания от Гара Дембеле период в края на 2010 г. продължи кратко и фактически приключи с един знаков автогол на Иво Иванов.
Още по-съдбовният автогол на Димитър Везалов срещу Славия, лишил Левски от титлата през 2013 г., символизира края на надеждата за отбора, изграден от Илиан Илиев.
Срамното разсъбличане на Ивайло Петев извади наяве перверзната връзка между агитка и клуб, а серията безпомощни загуби от ЦСКА символизира скъсването на всякакви връзки с автентичната „синя" същност.
Лъчът надежда е в мястото, където се гради бъдещето на всеки клуб - школата. Но възможно ли е нейният шеф Даниел Боримиров да осъществи дългогодишния си план по обявената методология, докато клубът над него функционира така отчайващо? И къде ще се намери смелчагата, който да изгради първия отбор на Левски основно от сини юноши?
