Съдийска реформа във футбола едва ли ще дочакаме

В България от футбол разбират всички.

А коментират и анализират... почти всички.

Мнение за всеки по-важен мач има и продавачът в магазина под блока, и съседът, който ти го споделя, докато си разхожда пинчера, както и поне по трима автори в спортните и политическите ежедневници.

И каква е темата номер едно в анализите обикновено? Реферът, разбира се.

След Литекс - Левски миналия вторник за съдийството на Таско Тасков и бригадата му е имало вероятно 10 различни теории и гледни точки.

Несъществуваща засада при гол на Левски, неотсъдена дузпа за Литекс, червени картони, непоказани такива...

Също както и след това на Георги Йорданов на Левски - Литекс в събота. Еднакъв ли е критерият, кое е дузпа, кое е червен картон, кое е провокация, кое - симулация...

Общото?

И двамата са наказани за неопределено време да не свирят мачове. Грешници са.

Съвсем логично, ако и двете страни в двубоя мислят така, независимо от резултата и по свои си причини.

Да си съдия у нас е проблем.

Както и да ръководиш срещата, когато от двете страни са отбори с голям контингент запалянковци, включително сред отразяващите медии, както и силно лоби във футбола, си на практика обречен.

Молиш се единият отбор да е много по-силен и да удари другия с 3-4 на нула, та да не се вгледат в решенията ти.

Но не разбирайте, че съдиите са жертви.

Средата на недоверие към техните действия се е оформила и благодарение на дълъг списък с грешки и на моменти очевидно тенденциозни отсъждания в ключови мачове.

Системата на съдийството очевидно трябва да бъде един от първите разглеждани проблеми в родния футбол, където е време за промени.

Съдиите са обичайната причина за най-големите скандали около футбола ни. Както и мишена на президенти, фенове и медии.

При възнаграждение от 1000 лева за ръководен мач и 500 за асистент, никой от тях няма да стане милионер от тази работа. Първо условие за склонност към изкушения, особено в света на родния футбол, където важат правила, непокътнати от 90-те години.

С други думи - силните на деня не подбират средства за победите.

Говори се открито за рефери "на щат" при определени клубове, за услуги, за серии наряди и зависимост на съдиите към водещите отбори.

И когато видиш статистика тип "60 мача не е свирена дузпа срещу Лудогорец" или "9 години без дузпа за гостите на "Герена" или "Армията", ти става ясно, че най-малкото към грандовете има респект и боязън.

Наскоро Атанас Узунов, бивш съдия №1 в ранглистата и ръководил мачове дори в Шампионската лига, каза: "В съдийството само деца и внуци на някого останаха..."

Шуробаджанащина, както гласи лафът.

Да, могат да бъдат открити много синове, племенници, внуци и др. роднини на водещи футболни личности сред реферите.

Като цяло това не би следвало да е основание за обвинения и присъди. Но действията им - определено.

Таско Тасков е наказан за мача в Ловеч, а това е третото му изваждане "за неопределено време".

А около него се завихри и един от най-големите скандали в последните години. След Ботев - Лудогорец през декември 2012-а реферът бе изваден за 6 мача, а помощникът му - за 15. Гостите спечелиха, като очевидно бяха побутнати във важни ситуации.

Но Таско отново се върна като топ арбитър по-малко от един полусезон по-късно... Явно човекът е гледан с добро око от... футболните важни хора.

Да си със свирката в уста, когато се играят "мачове на живот и смърт" като Литекс - Левски, Левски - ЦСКА, Лудогорец - Литекс, Ботев - Локомотив (Пд) определено не е лесно.

Но ако имаш изградена репутация и си доказал, че си корав и не се поддаваш на изкушения и натиск, и футболистите, и феновете, а и медиите ще те оценяват с други критерии.

Доказателството - идваха чужди съдии да свирят дербитата и направиха немалко грешки. Но никой не ги нарече "престъпници" или "корумпирани".

Те са изключението, което доказва правилото - разликата между това да не можеш и да не искаш е тънка в съдийството.

При обществения натиск, "чука" - футболните босове и "наковалнята" - съдийската комисия и БФС, за един арбитър, особено млад, е невероятно сложно да остане необвързан и обективен.

А когато му излезе име, че не е такъв, и най-малката грешка, била и неумишлена, стоварва върху главата му гилотина от критики и обвинения.

Доказана корупция в българското съдийство досега няма. С пари не е хванат нито един рефер, вероятно и никога няма да го доживеем.

Но е време за тотална реформа в комисията, където ръководители трябва да са хора, необвързани с футбола.

Добри мениджъри от други сфери. Бившите съдии могат да са им съветници, но не и да взимат решенията.

Цензът за млади рефеи трябва да е по-солиден, не може с 2-3 мача в аматьорските групи да ставаш съдия за елита.

БФС трябва да помисли за по-малка, но елитна група рефери, които да минат по-близо до професионалния модел. Ако се налага, нека бъдат и на половин работен ден, както е в Англия, например.

Да получават заплати, да имат достатъчен като за родните стандарти доход, за да се избегне поне финнсовото измерение на изкушението.

Да има служител от комисията по етика, който да пътува и да придружава съдийската бригада при ключовия мач от кръга. Нека той наблюдава поведението на реферите, а те да знаят, че е там и нищо не му убягва.

Така хем ще са по-сигурни и уверени, хем няма да мислят за контакт и евентуални изкушения с действащите лица на ръководно ниво в клубовете.

Решения и варианти има.

Но, както и една друга реформа със съдии у нас, далеч от футбола, и тази няма да я дочакаме.

Просто статуквото в този сектор изнася на властимащите във футбола.

Те искат да имат контрол над реферите.

Публична тайна е, че президентът на БФС лично има влияние за някои наряди. Както и босовете на големите клубове.

При евентуална рефрма и налагане на "експертен кабинет" начело на реферите, това влияние може да отслабне.

А в родния футбол важи закона "наши и ваши", както и този на "подсигуряването с всички средства" за важните двубои.

Такъв манталитет и психика на футболните босове е традиция вече над 20 години.

В неговите буйни води се къпят и реферите.

И не личи да не им е добре от това.

И ако мислите, че сме твърде сурови към съдиите ни, ето ви един факт за десерт.

За последен път български арбитър е свирил в Шампионската лига през 2012-а - Станислав Тодоров на Динамо (Загреб) - Динамо (Киев) в груповата фаза.

От тогава в турнира видяхме съдии от Словения, Сърбия, Кипър, Беларус, Люксембург и Литва - страни, с които все още претендираме да сме поне на едно ниво във футбола.

Или бъркаме... вече кой знае.

Новините

Най-четените