Какъв според Вас ще бъде двубоят между Милан и Ювентус?
-Много емоционален. Ние играем за първото място. Те въпреки че не са в челото на класирането се опитват да се приближат до там. Ювентус и Милан са велики клубове с велика история. Този мач е повече от обикновен сблъсък за трите точки.
През първия полусезон Ювентус спечели двубоя и всички смятаха, че ще се намеси в борбата за титлата. Очаквахте ли 4 месеца по-късно разликата да е 17 точки?
-В началото и аз смятах, че Ювентус може да завърши в топ 3. Все пак сезонът се определя от моментите. Мисля, че просто не им стигна късмет.
Едва ли само късмета определя разликата...
-Естествено, в такъв дълъг период като сезона в Италия, в който има 38 мача само с късмет не става. Влиянието му е много малко, но все пак го има. А Ювентус имат потенциал да финишират в тройката.
Мислите ли, че Ювентус все още плаща за „Калчополи"?
-Едва ли. Все пак са минали пет години. Клубът направи големи инвестиции, привлечени бяха доста играчи. Има и доста вяра в новия проект. В момента в тима има сплав от опитни и млади играчи, както е в Милан. По мое време обаче това беше клуб с манталитет „трябва да спечелим всеки турнир, в който участваме".Не знам каква е сега атмосферата в съблекалнята.
През 2006 г. спечелихте титлата с Ювентус, но по-късно тази титла бе дадена на Интер. Вие чувствате ли се шампион въпреки този факт?
-Аз никога не съм давал тази титла на Интер, винаги съм я считал за своя. Жертвах се и работих много за този трофей, спечелих го заслужено, защото бяхме най-добрия отбор, при това не само в Италия.
Въпреки това още преди да бъдат обявени наказанията за „Калчополи" напуснахте клуба, сякаш предчувствахте какво ще се случи?
-Бих искал да изясня въпроса с моето напускане. Още преди световното първенство в Германия през 2006 г. при мен дойде Алесио Секо (б.р. - бившия спортен директор на Ювентус) и ми каза: „Ибра, ако имаш някакви предложения възползвай се от тях". И аз се считах за свободен да направя това. После дойде Дешан и поиска да остана. Но той дойде да тренира Ювентус, не мен. В онзи момент ми бе доста странно да обсъждам нещата със Секо. Той ми казваше дори кога да ходя на тренировка. До този момент единственият човек от ръководството, с когото бях разговарял бе Лучано Моджи. И да, освен това не исках да играя в серия Б, бях гладен за важни мачове.
Съжалявате ли за нещо?
-За нищо. Дори за трансфера в Барселона, там научих много.
През октомври ставате на 30 г. Чувствате ли се по-зрял?
-По-скоро по-опитен. Помагам на младите играчи, които идват в отбора - и в Милан, и в националния тим. Като човек аз израствам всеки ден, вече имам и двама сина.
Изненадан ли сте от факта, че Дел Пиеро все още играе и ще продължи да го прави още един сезон?
-Той е невероятен. На тази възраст все още играе единствено с мисълта да печели. Не съм сигурен аз дали и на 33 години (б.р- на толкова ще бъде Златан когато изтече договора му с Милан) ще се чувствам по-същия начин физически и ще изпитвам такова желание за игра. По-скоро си мисля, че ще се отдам на семейството си. Дел Пиеро обаче ни демонстрира отлична форма и невероятен ентусиазъм. Когато бях в Ювентус аз играех винаги, а той от време на време. Но въпреки това бе изключително силен. Не бях се замислял за това дали ще го видя на терена след десет години, но физически той още тогава изглеждаше много млад.
Дел Пиеро обаче остана верен на Ювентус, докато Вие сменихте шест клуба. Не съжалявате ли, че не се превърнахте в символ на някой тим?
-Не, не ми харесва да бъда такъв. По-добре е да променяш живота си, отколкото да се задържаш дълго време в един отбор. Защото с промените ти се учиш. Големият играч трябва да показва в много клубове, че може да играе решаваща роля. За пълно отдаване е нужна мотивация, а ако останеш в родния си отбор е лесно да станеш силен. Но при всички случаи Милан ще бъде последният ми отбор. След като изтече настоящият ми договор ще се откажа.
Често влизате в конфликт с Пато. Това защото смятате, че той не се раздава докрай или защото мислите че с неговия потенциал трябва да показва повече?
-Ядосвам се на всички, особено на тези, които смятам, могат да покажат повече. Искам да ги стимулирам, както това са правили с мен. Мислите че мен никой не ме е упреквал? В Ювентус, Интер, Милан и Барселона макар и по-малко, винаги се намираха хора, които винаги ме критикуваха когато не направя нещо както трябва. Не сме в детската градина. На терена са нужни резултати.
Някои обаче със сигурност се страхуват да критикуват такъв като вас...
-В Милан всеки го прави според своя характер. Зеедорф го прави по свой начин, Гатузо е по-агресивен. Но това не означава, че трябва да възприемаме подобни неща като нещо негативно.
Виждате ли са като треньор за в бъдеще?
-Не съм мислил за това, защото все още се чувствам като играч.
Казахте, че Милан ще бъде на върха след две години. Мислите ли че ще ви е по-лесно да спечелите първенството, отколкото Шампионската лига?
-Имах предвид, че това е година на изграждане на отбора. Аз и Робиньо дойдохме през лятото, Ван Бомел и Касано - през януари. Ясно е, че можем и сме длъжни да спечелим нещо още този сезон, но догодина можем да спечелим всичко. Още с идването ми тук ми казаха, че можем да спечелим титлата. Не съм дошъл случайно. В шампионата сме лидери, но до края има още 11 кръга. Никой не е казал, че титлата е близо. В Шампионската лига ще трябва да се борим, но имаме само един мач на разположение. И все пак трябва да се опитаме да останем в битката за всички трофеи.
Какви са шансовете ви да се справите с Тотнъм в реванша?
-Имаме ги, важно е да не повтаряме грешките си от първия мач. Особено от първото полувреме.
Морати каза наскоро, че Интер винаги е бил гордостта на миланския спорт...
-Нормално е той да говори така, той е президент. Ако аз бях президент също щях да кажа, че моят отбор е най-важен.
Преди пет години казахте, че играете, за да станете №1. Сега по-близо или по-далеч сте от тази цел?
-Аз се чувствам като най-добрия. Ако се чувстваш като негов подгластник, това е краят. Дори ако нито веднъж не си печелил Златната топка или титлата „ФИФА World Player" пак можеш да се чувстваш като най-добрият в света.
Истина ли е, че Ибрахимович се чувства по-добре като лидер на отбора в първенството, а не в като такъв в Шампионската лига?
-Шампионската лига е по-трудна, нивото там е по-високо. Има много тактика и всички се стремят да обезвредят най-добрия играч. Но пък предишния сезон вкарах и на осминафиналите, и на четвъртфиналите.
За Моуриньо сте способен да убивате. Може ли Алегри да ви мотивира така?
-Алегри е голям треньор, но все още израства. Милан е първият му сериозен отбор, той тепърва се учи. Когато Моуриньо дойде в Интер той вече бе на топ ниво.
В Испания обаче той преживява труден период. Мислите ли, че може да се върне в Италия, но начело на друг отбор?
-Мисля че Моуриньо е същият като мен. Той винаги има нужда от нов стимул и иска да побеждава постоянно. Винаги иска да бъде №1.
