Легендите за песни или скандирания на агитките са вечни.
Тази се е родила от един финт, онази от гол във вратата на вечния съперник.
В родния фолклор също има култови песни, които и до днес могат да се чуят на трибуните, които за съжаление все повече оредяват у нас.
Но и тези, които не спират да пътуват с любимите си отбори и пълнят сектора в дъжд и пек, не се отказват да бъдат изобретателни.
Левски и Славия - най-старите отбори в София, имат дълга история на песни и фолклор на публиките.
"Сините" се гордеят с поеми като:
"Въздушната шир на небето е синя и не напразно тя нас завладя.
С любимците двама, Гунди и Котков, тяхната слава света прогърмя.
В игрите децата за ЛЕВСКИ мечтаят, за славния ЛЕВСКИ футболен тим.
И старците шапките даже си свалят пред славният ЛЕВСКИ непобедим."
Или безсмъртната "Синя ода за народа", която рецитира всяка левскарче на 6-7 години.
"България има природни богатства, България има народ несломим.
България има от всичко по малко, Но само един Левски- футболен тим.
Мъждукат и други тимчета разни, Мъждукат, но Левски блести.
Опитват се с Левски да крачат, Те крачат, а Левски лети!"
Днес обаче на "Герена" може да се чуят най-вече по-кратки и ударни скандирания, както и няколко нови песни, родили се около юбилейния сезон за 100-годишнината на клуба.
"И само Левски, оле,
И само Левски, оле,
И само Левски, оле,
Само Левски, обичаме те!"
Или "Сърце, душа, за Левски София!", са най-надъхващите чантове.
На стадион "Славия" могат да ви разкажат как след един мач на Андерлехт през 70-те години, предаван у нас, се ражда скандирането "Белите са Андерлехт".
Дни след излъчването на европейската победа на белгийците, Славия бие Левски в дербито.
И песента придобива вид:
"Белите са Андерлехт,
Левски е Фенербахче,
ЦСКА - Омония,
Локото - Никозия".
Така цяла София "е поставена на място" с един стих!
Феновете на ЦСКА се гордеят с много нови песни, родили се и набрали скорост в последните години.
Най-заразяващата от тях, превърнала се в абсолютен хит на трибуната, е:
"Още от дете,
запали моето сърце,
винаги ще бъда верен,
аз обичам ЦСКА.
Полудяваме, ние сме армейците,
тази безгранична лудост никога не ще умре!"
Но далеч преди организираните ултра агитки и обособени фракции, цесекарите имаха поеми за великите победи над Аякс, Нотингам и Ливърпул.
Подобни на "сините" оди за отбора, Гунди и Котков.
Най-големият мач в историята на клубния ни футбол - ЦСКА - Ливърпул 2:0 през 1982-ра, е възпят така:
"О, нещастен Ливърпул!
Тежък беше жребият пред тебе-ЦСКА ти отреди.
Славата ти той погреба!
Но главите си вдигнете! Тежки сълзи не ронете...
Интер, Нотингам, Аякс бяха тука преди вас.
Те нарекоха стадиона "гробница за шампиони"."
Преместваме се в "Надежда", където времето е мрачно за Локо - тимът е в окръжните групи.
От години там ритъмът се определя от:
"Тракат колелетата,нижат се парчетата!
Пуф-паф! Пуф-паф!Гол! Гол! Гол!".
Но Железните бригади, не многобройна, но изключително сплотена и вярна фракция, роди и надъхващото:"
"Напред, напред!
Железните напред!
Ние винаги със вас сме и ще пееме навред!"
Всички знаем, че в Стара Загора мотото е "Няма мое, няма твое, светът е Берое!".
Но прастарият химн на агитката съдържа и куплет:
"Вечер във града на липите се носят английски викове.
Вечер във града на липите се носят английски викове:
Е-е-е-езелени богове, цялата земя пред вас на колене."
И завършваме в Пловдив, където песните и страстта са част от преживяването "Ботев - Локо".
"Запей с цяло гърло,
Запей не се щади,
Подкрепи отбора с всички сили ти
И нека да покажем, че в нашите сърца,
По-велик от Ботев няма на света!",нарежда мощно жълто-черната трибуна.
"Ако трябва ще умрем, няма да ви предадем,
отбора на нашите сърца,
черно-бяла е любовта!
Отбора на нашите сърца,
черно-бяла е любовта!",отвръща агитката на Локо.
Да, песните на българските фенове не са вероятно със стогодишната история на тези, които ехтят на английските стадиони.
Въпрос на традиции и история.
Но и тук има страст, както впрочем навсякъде, където има футбол.
