Всички познаваме чувството за неизбежност. Знаете го - как е ясно, че някой е запушил колата ви на паркинга в понеделник сутрин. Или сигурното „ей, богу" в поредното интервю на Батков. Контравъпрос и хитра усмивка пред репортерите от премиера. Както и неизбежният sms, койтто водещият получава във всяко предаване на Сашо Диков.
Във футбола също има такива моменти. 90-а минута, а резултатът е равен в мач на Юнайтед - неизбежно ще вкарат. Лео Меси излиза на терена - неизбежно... Индзаги неизбежно ще е в засада, а Венци Стефанов неизбежно ще нарече съдията „мръсник".
В четвъртък на два пъти в един мач от Лига Европа чувството за неизбежност се опули от телевизора, загнезди се в главите ни и не ни даде мира. Гарет Бейл, пряк свободен удар на 35 метра, дълга засилка с разтворени крака. Удар като на Кристиано и гол. Два пъти. Общо за сезона пет, повече от самия Роналдо от лятото насам.
Този феномен се оформя като новата сила във футбола. Оставете настрана двата гола за Тотнъм срещу Лион. Гарет Бейл се превърна от едно дългунесто и бързо хлапе, тичащо по тъча като ляв бек и центриращо точно, в завършен играч. Крачка и дрибъл като на Роналдо. Но статистиката показва, че 23-годишният уелсец прави повече успешни дрибъли на мач от португалеца на неговата възраст в Юнайтед. Удар като по камък, след който топката не се върти, а пада ужасно и се ускорява преди да стигне вратата. Като на Роналдо. Решителни голове, лидерски качества, игра с глава.
Бейл върви по пътя на Роналдо, дори му дават редовно картони за симулация. Помните ли Роналдо в първите 2-3 сезона в Англия? Същата работа.
И двамата са поставяни под съмнение в ранните етапи на кариерите си. Когато отиде в Юнайтед от Спортинг, Кристиано бе едно нахакано хлапе със слабичка фигура и смешна прическа. В Англия понякога се присмиваха на този трансфер, а момчето бе непостоянно. Дори феновете на Юнайтед не бяха убедени, че Роналдо ще стане водещ играч. Дадоха му време и получиха атлет, футболист и лидер, какъвто се ражда веднъж на десетилетия.
Бейл можеше да пее химна на Уелс във финала на световното по ръгби преди 2 години. Неговият най-добър приятел и съученик Сам Уорбъртън го направи, даже като капитан. Двамата бяха в един отбор до 14-годишни, но Гарет е насочен към футбола. За ръгбито е твърде „хърбав" и лек. За футбола? Някъде там, на 14, пробягва 100 метра за 11,4 секунди. Атлетиката обаче е трети избор.
Гарет избира да играе с краката, а не с ръцете си. Дебютира за Саутхемптън на 16 години, следвайки Тио Уолкът, друг продукт на прочутата академия на тима от южния град. Месец преди да навърши 18 го привлече Тотнъм във Висшата лига.
Съмненията не бяха без основание. В първите 23 мача, които изигра във Висшата лига, Тотнъм нямаше победа. Уелският карък обаче се превърна в Уелският магьосник, след като позицията на левия бек му стана тясна. Вече не е и ляво крило. Той е навсякъде.
Нощта, в която прескачаше и обикаляше Майкон от Интер, смятан тогава за един от най-добрите десни защитници в света, го превърна в звезда. През тази 2010 г. Гарет наниза и хеттрик на същия съперник на „Сан Сиро". Започна да бие преките свободни удари с шутове, копирани от тефтерчето на Роналдо. Порасна видимо физически, заигра с вдигната глава и самочувствие, което го превръща в заплаха за всеки съперник. С всеки следващ сезон броят на головете му расте, но това е показателят, по който още е далеч от Роналдо. Все пак позицията му е доста по-назад на игрището, а и играе за Тотнъм. Не за Реал.
Тотнъм е част от елита на английското първенство в последните 3 сезона основно заради Бейл. Уелс е в играта (с големи уговорки) в световните квалификации заради Бейл. Реал и Барса искат Бейл, а сигурно на опашката ще е и неговият голям почитател Пеп Гуардиола с огромните ресурси на Байерн. На 23 години уелсецът изглежда готов да покори света. Физиката, техниката и тази лъхаща самоувереност го правят най-търсеният летен трансферен удар.
Дали ще стигне Роналдо? Защо да не отиде и по-далеч...?
